Има огромен риск от загуба на средства в края на годината

Служебното правителство на няколко пъти каза, че средствата от ЕС по програма „Околна среда" ще бъдат размразени до 15 ноември. Имате ли такива индикации, г-н Дончев?

Надявам се размразяването на парите по „Околна среда" да е факт до дни. Уговаряме визита в Брюксел също до дни. Освен всички административни стъпки, които са предприети или се предприемат, в комисията ще видят един добре познат екип, доказал се в предишните години, което далеч не е без значение за решението. За съжаление това не е единственото предизвикателство. Ситуацията много напомня по един тъжен начин на тази отпреди 4 години.

Има ли проблеми по други европейски програми?

Проблеми има практически навсякъде. Две оперативни програми са спрени. Има огромен риск от загуба на средства в края на годината. Сигурно е, че пари ще се загубят, въпросът е да не са толкова, колкото показват анализите към момента. Най-лошото е, че когато говорим за десетки, даже за стотици милиони, за 30 работни дни не могат да се направят чудеса. Въпреки всичко ще опитаме.

Толкова ли е към момента оценката на риска от загуба - стотици милиони левове?

Не ми се иска да се ангажирам с число, защото, ако го кажа, това означава, че политическото ръководство на държавата се е примирило със загубата. А не е така. Всеки ден трябва да се използва за намаляване на загубата. Очакваният размер на загубата е ужасяващ. Никога преди това не сме си позволявали да губим пари в такива размери. Работим по различни сценарии за намаляване на риска. Първият вариант е плащанията да се ускорят максимално. Но пак да кажа - за 30 работни дни чудеса не могат да се случат. Цялата система е в шок - освен че няма координация, няма посока, в която да се развива. Огромна част от бенефициентите са демотивирани след едногодишна серия експерименти върху тях.

Искате да кажете, че те бавят изпълнението на проектите, оттам се забавят и исканията за плащане...

Да ви припомня, че имаме десетки финансови корекции. Някои от тях са основателни, други - не, трети имат дори характер на политически репресии. Половин година бенефициентите, особено общините, не получаваха финансиране. Те направиха чудеса от храброст, за да не спрат проектите. Благодарение на служебното правителство вече има пари, но натрупаното закъснение няма как да бъде преодоляно за 3 седмици.
Ще преговаряме с ЕК да се намалят сумите, които трябва да бъдат платени през тази година, за да не се загубят. Аргументът е, че проекти се бавят заради дълги съдебни процедури, блокиращи избора на изпълнители. Поискал съм справка от Министерството на вътрешните работи за общините, които тази година са били в бедствено положение и колко време е продължило то, защото и това е забавило строителството.

По кои програми има най-голям риск от загуби?

„Околна среда", „Регионално развитие" и Програмата за развитие на селските райони. Пак казвам - размерът на възможната щета е ужасяващ. А рядко използвам такива изрази.

Как ще ни се отрази тази щета?

България няма да усвои пълния обем пари от еврофондовете. Ако успеем в следващите няколко месеца да преодолеем проблемите, имаме всички шансове 2015-а да е силна година и използваните средства да са над 80% от първоначално предвидените за страната. Но загубените пари през тази година не могат да бъдат върнати никога.

Подготовката на новите програми за периода 2014-2020 г. също се бави...
- Това е третата драма. Прогнозата ми е, че до края на годината ще имаме само една одобрена програма - „Развитие на човешките ресурси". А програмите, които не бъдат одобрени до 17 ноември, подлежат на одобрение чак юни догодина. Качеството на представените програми обаче е такова, че се съмнявам освен „Развитие на човешките ресурси" останалите да бъдат одобрени до 17 ноември. Но не можем да си позволим да чакаме одобрението през юни догодина, за да пуснем първите схеми от новия програмен период. Това означава да загубим огромна част от 2015 г., както е загубена 2014-а. Главната задача е по една-две-три програми да имаме нужната организация и сигурност, за да пуснем с бюджетно финансиране няколко схеми авансово - преди одобрението им от ЕК. Това може да се случи по „Транспорт", „Околна среда" и „Региони в растеж". Става дума за безспорни инвестиции като пътен участък от трасе, което е започнато през предишния програмен период, или разделен на 2 фази проект по „Околна среда". Ако не пуснем схеми преди одобрението на програмите, парите ще потекат много късно, а България е силно зависима от тях.

На фона на мрачните прогнози за ръста на икономиката през 2015 г. и съответно трудното „връзване" на бюджета за догодина ще има ли средства за авансови инвестиции по европроекти?

Трябва да го направим. Това е заемообразно използване на средства - инвестираме държавни пари и ако сметките са ни точни, през втората половина на 2015 г. те трябва да бъдат възстановени от ЕК.

Казахте, че по „Околна среда" може да се пуснат авансово проекти, но там има изискване за ефективна ВиК реформа. Може ли това да спъне процеса?

Това е едно от предварителните условия на ЕК. Позицията на Брюксел е, че бенефициенти трябва да бъдат ВиК операторите. Аз не съм на това мнение. Безспорно цялата техническа експертиза за мрежата е на ВиК операторите, но капацитетът за мениджмънт е у общините. Всички правомощия за разрешително за строеж, за прокопаване са у общините. И ако ВиК операторът изпълнява, а общината стои и гледа, няма да има реализирани водни проекти. Позицията, която ще отстоявам пред ЕК, е, че трябва да се намери вариант ВиК операторът и местната власт да работят заедно. В крайна сметка се разкопават улици и тротоари общинска собственост.
Другият спор е свързан с мащабите на проектите. Според комисията те трябва да са на ниво област, а не на ниво община. Това също би могло да забави старта на водните проекти.

При кои от новите програми има най-големи проблеми с качеството на подготовката им?

По всички програми има сериозни бележки и те не са само технически или административни. Една оперативна програма е стратегически документ и отразява дългосрочните виждания на правителството за съответния сектор. Като изключим „Развитие на човешките ресурси" и „Наука и образование", всички останали имат нужда от сериозно доработване. В някои от тях има нерешени концептуални проблеми, за които трябва политическо решение. Например при „Транспорт" искаме да построим повече неща, отколкото позволява самата програма - на първо място магистрала „Хемус". Приоритет за комисията естествено е свързването на Дунав мост 2 при Видин с магистрала „Струма". Това трябва да бъде изпълнено, но от първостепенен национален приоритет е да имаме „Хемус". Заради задълбочаващите се разлики между Северна и Южна България трябва да направим на север това, което направихме на юг с „Тракия".
Същото важи и за коридор 9 (Русе - тунелът под Шипка - Маказа, б.а.).
При програма „Региони в растеж" не е решен въпросът с броя на градовете, които да получат финансиране. В последния вариант е предложен компромис за осигуряване на средства за малките градове, който няма да бъде приет от ЕК. Без това програмата няма как да работи.„Добро управление" трябва да бъде преформатирана с оглед амбициите на правителството за реформа в публичната администрация. Глупаво би било да не използваме тази европрограма като основно гориво за реформите, включително и в съдебната система.

Имаше идеи държавното съфинансиране по програма „Транспорт" да е по-високо, за да се реализират повече проекти...

Разглеждат се 2 варианта. Единият е по-голямо съфинансиране, което позволява всички обекти да бъдат вкарани в програмата. Втората алтернатива е да бъде заделен буферен ресурс на базата на кредит от Европейската инвестиционна банка или друга международна финансова институция. И обектите, които няма как да бъдат финансирани с евросредства, да бъдат дофинансирани чрез този допълнителен ресурс.

Вчера колегата ви, вицепремиерът Ивайло Калфин, обяви, че партията му АБВ е за замяна на плоския данък с прогресивен. ГЕРБ на какво мнение е?

Това беше един от най-тежките спорове по време на преговорите за правителство. АБВ си имат твърда позиция, ние сме на противоположното мнение. Макар че, както каза и самият г-н Калфин, плоският данък отдавна не е обект на икономически анализи, а се е превърнал в религия. Приехме като компромисен вариант да се направи пълен преглед и преосмисляне на ниво икономически анализ на цялата данъчна политика. Има един силен аргумент - ако България има най-ниските данъци в Европа и това е фактор, благоприятстващ бизнес средата, защо обемът на инвестициите не е такъв, какъвто искаме. Няма табута. Всичко може да бъде преосмислено, но към момента мнението ми и това на ГЕРБ по отношение на плоския данък е непроменено.
Иначе имаме консенсус, че на местните власти трябва да се даде възможност да правят икономическа политика. Тези, които имат много инвестиции, концентрация на работна ръка, висока заетост, ниска безработица, могат да си позволяват и по-високи данъци. Тези, които имат отчаяна нужда да привличат инвестиции, могат да си позволят чрез данъците правенето на бизнес и цената на труда да са по-евтини.

Това означава ли, че част от данъците могат да се определят на общинско ниво?

Да. Местните власти трябва да имат възможност да правят истинска икономическа политика. Това не става с данък сгради и такса смет.

Става въпрос за всички данъци или за някои от тях?

Въпрос на анализ е. В програмата на ГЕРБ се говореше за данъка върху доходите. Това е въпрос, който ще решаваме през следващите месеци.

Кой е най-големият компромис, който ГЕРБ трябваше да направи, за да го има втория кабинет „Борисов"?

Най-големият компромис е, че имаме коалиционен кабинет в тази формация. Компромисът, който ние сме направили, е да поемем риска от политически щети от това, че участваме в такъв формат. Същото важи и за партньорите ни. Но формиране на правителство от друг или предсрочни избори би било безотговорно. Отговорността е най-ценното качество в политиката.

Пак към изказване на Ивайло Калфин, който каза, че дори министрите в правителството не смятат, че то е дясно. Мислите ли, че и десните избиратели не го припознават като своето?

Не съм убеден, че голямата задача в момента е да брандираме правителството като ляво или дясно. Най-голямата задача беше България да има нормално работещо правителство. Важното е, че е проевропейско и реформаторско не само поради участието на Реформаторския блок.