Банката да бъде оздравена и всички влогове - платени

За първи път от два месеца насам главният прокурор Сотир Цацаров наруши мълчанието за случая "КТБ", но не за да хвърли светлина върху разследването, което е от преките му компетенции, а за разкритикува останалите власти и да ги посъветва как да действат. Казано накратко, обвинител номер едно застъпва идеята за специален закон за Корпоративна търговска банка (КТБ), каквато БНБ с подкрепата на ДПС (и първоначално на ГЕРБ) предложи още през юли, но тя бе отхвърлена на консултациите при президента преди разпускането на 42-то Народно събрание поради обществената съпротива да се покриват депозити в банката с пари на всички данъкоплатци.

Цацаров настоя КТБ да бъде оздравена финансово, така че така че "виновните да носят последствията, защото вложителите не са виновни". Според него всички вложители трябва да могат да си вземат от нея парите, а не само гарантираните от закона до 100 хиляди евро.

Както се оказа, главният прокурор смело е нагазил в нови роли и правомощия, изявявайки се като организатор по спасяването на КТБ, след като призна, че лично посредничи за това "ръководството на БНБ и многото хора, които предлагат варианти за излизане от кризата с КТБ, да седнат на една маса".

След политиците, които посещават "на акорд" наводненото преди месец градче Мизия, шефът на държавното обвинение също отиде там в сряда и призова основните политически сили да приемат законова промяна, която да позволи обезщетенията при бедствия да се правят според пазарните цени на имотите.

Именно в Мизия той изказа вижданията си за КТБ.

Пред журналисти Цацаров коментира, че затварянето на банката е било "в резултат на криминални действия спрямо нея", че Законът за гарантиране на влоговете в случая не трябва да се прилага и да се изплащат депозити до 100 хил. евро, защото проблемите с банката не са финансови.

Той посочи като основен виновник за случая с КТБ държавата, която години наред е пазила банката под "стъклен похлупак", и предупреди, че заради този "криминален" комфорт и други лица от банковия надзор ще получат обвинения.

В момента към подуправителя на БНБ и ръководител на банковия надзор Цветан Гунев има повдигнато обвинение за неупражнен контрол при отпускането на 19 рискови кредита от КТБ. Гунев е в неплатен отпуск, който според Цацаров може да бъде прекратен и да бъде поискано от съда да бъде отстранен от длъжността си, която е изборна.

Цацаров открои две "линии на проблеми" в КТБ.

"Едната линия са чисто криминалните проблеми. Тези проблеми ние ги разследваме и след като ги разследваме, ние сме убедени, че такива престъпления са осъществявани", каза главният обвинител, визирайки разследването срещу лица от ръководството на КТБ, включително срещу мажоритарния собственик Цветан Василев, срещу когото бяха повдигнати обвинения за източване на 206 млн. лв. от банката.

Василев е издирван от Интерпол, на имуществото му е сложен запор, но въпреки това това той често изпраща отворени писма до медиите или пише в личния си блог, и както се разбира от последните изявления на БНБ, дори поддържа кореспонденция с регулатора с идеи за преструктурирането и оздравяването на КТБ.

"Втората линия е чисто финансовата, банковата линия. В една такава ситуация стандартният подход изисква въпросът да се реши по Закона за гарантиране на влоговете. Но в случая това не е стандартната ситуация, защото, ако ние кажем на вложители, че трябва да им се изплатят само гарантираните 196 000 лева до 20 дни след ликвидацията на банката, това означава да кажем, че тази банка е стигнала дотук по чисто финансови причини или заради лошо банкиране, поради което това е съдбата на тази банка", каза главният прокурор.

"Този закон е създаден за тия ситуации. Само че ние не можем да кажем на вложителите, може да решат, че изказвам и лично мнение: "Вие сте виновни, защото не сте предвидили риска. Вие сте виновни, защото не сте предвидили, че когато една банка дава такива лихви, в нея има нещо нередно. Вие сте виновни, за най-едрите, защото сте имали индивидуални договори за влог за 9%, че и за 12% лихва. Трябвало е да предвидите, че в тази банка е имало нещо нездраво, защото лихвите са високи", продължи Цацаров.

"Защо не можем да го кажем на вложителите? Защото в продължение на години КТБ е била едно скъпо банково украшение, може и да бъркам, най-вероятно ще бъдат укорен и за тия думи, което е било поставено под един красив стъклен похлупак от държавата. Държавата е правила максимума, за да обгрижи този похлупак, максимумът, за да държи парите си и парите на държавните предприятия в този похлупак. Тя се грижила това, което се намира под похлупака да стои чисто, неопетнено, здраво и изглеждащо стабилно. Е, сега ние не можем да укорим хората, които са отишли там или са вложили парите си там, където са били съвсем доскоро", разви тезата си главният обвинител.

По изброените от него причини "сега не може да кажем, че това е типична финансова криза, спасявайте се, има закон".

Според Цацаров в КТБ "няма типична финансова криза".

"Това е нетипична криза. Тук има престъпления, нарушения. Тук има банка, която е съществувала в условия на банков надзор, който банков надзор е създавал възможно най-добрата среда за нейното съществуване. Ако този банков надзор е вършил работата си при всички надзорни инспекции, както е трябвало да го върши, то генезисът на всички тези проблеми е щял да бъде установен много много по-рано", заяви той.

И тук главният прокурор вмени "до голяма степен" на държавата отговорността за оздравяването на КТБ.

"Затова си мисля, че сега до известена степен държавата, а и всички ние, трябва да поемем отговорност, че проблемът с тази банка, понеже е криминален, понеже е била гледана под похлупак, ние не може да обвиним хората, че те са решили, че след като държавата се грижи за този похлупак и сама крие отдолу своите скъпоценности, сега да им кажем, че вие сте виновни, че вие не сте сметнали".

Като решение, и с уговорката, че не е популизъм, той предлага "да се търси път за оздравяване на тази банка, и то финансов. Да се мисли за вариант, при който хората да могат да си потърсят парите".

Накрая главният прокурор предложи "ръководството на БНБ и многото хора, които предлагат варианти за излизане от кризата с КТБ, да седнат на една маса". Законът не предвижда подобен механизъм, поради което и БНБ отклони искането на работодателски и синдикални организации за създаване на експертен комитет, който да анализира ситуацията и да предложи решения.

Цацаров обеща, че самият той ще "направи необходимото това да се случи още в началото на следващата седмица" и добави, че по въпроса вече е говорил с финансовия министър в служебното правителство Румен Порожанов и с Вежди Рашидов, около който се обединиха клиенти на КТБ с големи влогове.

На фона на липса на новини за напредък в разследването на криминалния казус с КТБ, ангажирането на главния прокурор с дейности, които са извън периметъра на съдебната власт, особено при отсъствието на законодателна власт в предизборния период, изглежда обезпокоително. При съществуващите подозрения за задкулисни машинации и сделки между различните власти по отношение на цялата бизнес и политическа схема "КТБ", сегашните действия на Сотир Цацаров могат да бъдат тълкувани като опит за непозволена намеса и натиск спрямо политиците, изпълнителната власт и БНБ.

Източник: Mediapool