Преди близо 13 години динозавърът на СДС Александър Йорданов хвърли в публичното пространство два култови лафа, останали в хрониките на българския преход. Първият, че демокрацията е спечелила с малко, но завинаги стана синоним на излъганите надежди, на измамените илюзии, на милионите провалени съдби.

Една нация повярва, че е избрала самостоятелно своя път, че е направила цивилизационния си избор. В последствие се оказа, че дъртите ченгета и комунисти дърпат конците на матрьошките, а политическата сцена е просто една мимикрия за наивници, предназначена да скрие започналото зад кулисите преразпределение на читавото останало от допотопната иначе социалистическа икономика.

В последствие на няколко пъти народът поиска да върне властта в себе си, но бързичко задкулисието насочваше държавата и публичните ресурси в правилната посока. Все пак не депутатите разпределят порциите във финансирането, от тях нищо не зависи – признание на Ахмед Доган пред полуграмотните му избиратели в Гоцеделчевско.

По всичко личи, че последната битка за демокрация в България ще е на и след 5-и октомври. Тогава ще се реши дали наистина тя ще спечели, този път с много и наистина завинаги.

Втората реплика на Сашо Йорданов не бе толкова грандоманска и обобщаваща. В нея няма генерализиране и прието за аксиома съждение. Простичкото „Днес е хубав ден за българската демокрация“ е в ярък контраст с лафа за победата. Не, иде реч за спечелена моментна битка в дългата борба с комунистите и Държавна сигурност.

Какво ме накара да се сетя за претоплените манджи? Ама разбира се, в една седмица правителството на Орешарски хвърли оставка, а БСП се самоуби. Няма по-приятно и усмихнато начало на новата седмица за всички демократично мислещи люде у нас. След като месеци наред марширувахме по столичните булеварди срещу фалиралия турскочервен кабинет, след десетилетията борба с престъпната по своята същност социалистическа партия, по всичко личи че те най-накрая са приключени.

Избирането на Миков за председател на БСПе ясен знак че червените тръгват по пътя на СДС. Агонията ще бъде дълга, но бъдещето е очевидно. „Позитаник“ няма да потъне, той ще се свие до размерите на малка и тясна лодка в бурното политическо море.

Честит понеделник, началото на края за 120-годишната клика, донесла толкова злини и страдания на българския народ.