Станишев продължава да ни лъже, че не Брюксел ни плюе, ами дъжд ни вали

Вече официално – България попадна под ударите на европейските ни партньори заради сервилната и угодна на Москва политика. Уж се опитаха предвид изборите да заиграят по най-тънката струна на избирателите си в старческа деменция, но уви. Заварките и първи копки на „Южен поток“ от Франкенщайна-премиер и неговия пощальон Стойнев - в ролята на енергиен министър - ще ни изиграят толкова лоша шега, че цената ще плащат следващите няколко правителства.

Мислихме, че поне донякъде гьонсуратите от „Позитано“ 20 са си взели поука от сгромолясването на правителството им преди 5 години. Тогава премиер бе Станишев, Европа ни съсипваше от критики, а червените талибани с бодряшки оптимизъм лъжеха наляво и надясно, че Брюксел не ни плюел, а всъщност дъжд ни вали.

Наглостта на социалистите бе гарнирана с фрапиращата некомпетентност на финансовия Орешарски, чиято прогноза за растеж през кризисната 2009-та се размина с над 10 процента от действителността. Познато, нали? И той като червен Кольо, Райчев и другите платени от БСП простит...пардон социолози. Или както там им викат.

По същото време, въпреки че ни спряха всички фондове, Серж съзираше световен заговор и конспирация срещу нечувания ни напредък и благоденствие под щедрото управление на триглавата ламя. Няколко години по-късно той самият зае пост в омразния му ЕС, но такава е политиката у нас – особено в турскочервените среди.

На парламентарните избори преди пет години БСП получи шут в задника дори от своя избирател. Всички разбраха, че управлението е корумпирано и пагубно, вслушаха се в иначе скучноватия език на брюкселския чиновник. Въпреки мантрите за някакво латентно русофилство, за прикрита ненавист към ЕС, българинът избра модерния западен свят. Избра го и днес с гласа си за ГЕРБ и водената от Томислав Дончев листа.

По този начин през 2009-та българинът изгони Тройната коалиция и тръгна към Европа. Направихме своя цивилизационен избор, спънат от аферата „Костинброд“ и задкулисието, назначило куклата Орешарски за министър-председател.

Имам усещането, че сме през есента на 2008-ма, когато корабът на властта по същия начин започна да потъва, но те не видяха водата в трюма. Помислиха си, че дъжд ги вали.

И сега пак ще ги завали, защото по-добре късно, отколкото никога.