Партиите и президентът ще се опитат да изгладят спора за ЦИК и да намерят решение, като седнат да говорят заедно. Няколко неща вече са ясни.

Първо, прословутият изборен кодекс “Манолова” даде дефект още на старта. Второ, елементарната аритметика има много политически подтекстове – даже най-елементарни действия се смятат по различен начин в зависимост от цвета на смятащия, и резултатът, който той получава, е съпроводен с мащабни цялостни  изводи за интелигентността, морала и наличието/отсъствието на здрав разум у другата страна. Трето, компромисът, за който впрочем Плевнелиев зовеше от самото начало, не може да бъде постигнат без смачкване, унижение, унищожаване на “противника” - при това съпроводено с лицемерни излияния, че унищожителят е толерантен и мил, а онзи е тъп разединител. Е какъв компромис е това тогава?

Това дърляне обаче изглежда не е така безсмислено, както на пръв поглед ни се струва. След като наложи дефектния си кодекс, мнозинството очевидно има нужда да демонстрира мускули на гърба на омразния президент и оная партия, която го е излъчила. Залогът и целта е самото действие на говоренето, обидите, обобщенията. Иначе какъв е съставът на ЦИК... Някой да помни ЦИК-овете и ролята им от последните примерно десет избори? Само че, ако спориш с нож между зъбите за ЦИК, може да пробуташ такива състави на РИК-овете и СИК-овете, които са ти удобни. И ако кодексът ти отваря вратата за фалшификации, да ги направиш по-лесно и с по-малко скандали. А кодексът дава много възможности, сигурно има и такива, които не се виждат с просто око, но пък от опита на въпросните 10 отминали избори сме запомнили, че измамите стават именно в секционните комисии.

Така че разговорът за спорното място, което мнозинството води уж толерантно, а всъщност със зареден пистолет /ама в действителност – тапешник/, тайно насочен в плевнелиевото чело, никак не е безсмислен от тяхна гледна точка. Друг е въпросът, че избирателят /негово величество избирателят/ им гледа сеира. И нищо чудно да ги накаже.