Червените тикви, зовящи себе си ръководство на най-старото ни висше учебно заведение кристално ясно доказаха зависимостта си към Партията – майка и нейните репресивни органи. Нищо старо не е забравено, но и нищо няма да им бъде простено!

По стар болшевишки обичай ръководството на Софийския университет стартира, очакваната впрочем познавайки нравите им, разправа със служители и студенти, участвали в протестите срещу дошлото на власт с изборна измама правителство на турскочервената коалиция. Грубо, с крещяща липса на свян и притеснение ректорът Илчев уволни без каквито и да е основания работещата в Университета Милена Маринчева.

Няма съмнение, че актът е изцяло на реваншистка основа, с политически подбуди. В сайта на Алма матер са цитирани някакви мотиви, които будят недоумение и смях. Но и тъжна усмивка, породена след констатацията, че някой професори все още са замръзнали в 85-та, борейки се срещу капитализма, империализма и класовия враг от Запад. И после защо децата ни бягали в чужбина? Защо държавата е изправена пред демографска катастрофа?

Ами какво да правят младите българи – да пият с болшевиките по коридорите на Софийския? Или подобно на своите възпитатели да слугуват на силните на деня? На какво ги учат милите професори? Че каквото ще да става червените ще са на власт? А всеки опит за съпротива ще завършва по един и същи начин? Преди 60 години с „Белене“, сега (и слава Богу) само с уволнение.

„Вълкът козината си мени, но нравът никога!“ Тази мъдрост на народа сякаш е измислена за Илчевци, Драгановци, Баеви и цялата им там комунистическа шайка, паразитираща върху изпадналото в безсъзнание туловище на някогашна гордост на млада България. Изградена с щедрото спонсорство на предприемчиви и прогресивни българи, които вероятно се обръщат с гръб от Онзи свят, виждайки кой се разпорежда с конструираната от тях светиня.

Днес от 16ч. пред Университета ще има протест в защита на уволнената от болшевиките в СУ – Милена Маринчева. Нека отделим по половин час от личното си време за да изразим гражданска позиция, да покажем че свободата е мила, а истината – свята. Защото утре може да сме на нейното място!