Да изгубиш дете е може би най-голямата болка, която може да изпита човек. Никой не може да опише какво се случва в сърцето на скърбящия родител. Томи Райлс се е опитал да помогне на всички хора, споделящи съдбата му, чрез това емоционално писмо към сина му, починал в утробата на майка си.

***

Скъпи Сине,

В петък вечерта те държах за първи и последен път. Това беше един от най-тъжните, забележителни, сърцераздирателни и красиви моменти в живота ми. Беше чест да те държа.

Гордея се с теб, сине. Въпреки че не успя да преживееш цялата бременност, отпечатъкът, който остави върху нашето семейство, ще бъде вечен. Заради теб обичам жена си повече от всякога. Заради теб чувствам по-силна връзка с децата си. Когато ги прегръщам, усещам твоето присъствие.

За съжаление, винаги ще помня телефонното обаждане миналата седмица от майка ти, когато ми каза, че сме те загубили. Бях вкъщи с брат ти и сестра ти... и бях в шок. Бременността с теб изглеждаше най-безпроблемната и здравословната, която майка ти някога е имала. Направих всичко по силите си, за я успокоя по телефона, след което и двамата тъгувахме заедно, когато се прибрахте вкъщи. Нашите деца не ни позволиха да плачем прекалено много, тъй като те постоянно молеха за закуски.

Обикновено петък е ден, който чакам с нетърпение, но не и миналия петък. Никога не се бръсна в петъците, но този го направих. Това беше единственият ден, когато щях да те държа... Трябваше да изглеждам по възможно най-добрия начин. Когато се регистрирахме в болницата в 8 сутринта, беше тъмно, мрачно и дъждовно, точно като усещането в нашите сърца.

Майка ти взе медикаменти, за да предизвика раждане, като през следващите 10 часа тя показа своята любов и отдаденост към теб, сякаш наистина щеше да проплачеш. Между другото, майка ти е най-невероятният и красив човек, когото някога съм срещал. Толкова съм щастлив да бъда с нея и да я наричам моя съпруга.

В 20.35 часа в петък, 28 февруари, ти беше роден. Въпреки че нямаше никакъв живот в красивото ти тяло, ти беше пълен с любов и смелост.

Майка ти те държа, след това беше мой ред. Чувствах се едновременно щастлив и съкрушен да държа втория си син в ръцете си. Плакахме. Разказахме ти за брат ти и сестра ти. Представихме си те как тичаш през някое поле, свободен, щастлив и пълен с живот. Пяхме ти. След като ти изпяхме последния ред от "Тиха нощ"... "Спи в небесен мир..." , знаехме, че е време да се сбогуваме.

Ти беше с нас за толкова кратко време, но ще те помним винаги. Кръстихме те Скотланд Райлс (Scotland, Шотландия, прев. от англ.). Някой ден, когато аз и майка ти пътуваме до Шотландия, ще занесем там праха ти. Обикновено не пътуваме с децата си (те са доста палави), но искаме да ти покажем света.

Наш скъпи, Скоти... Липсваш ми толкова много. Обичаме те. Ще те почетем. Ще бъдем по-добри родители и хора заради теб. Благодаря ти.

С обич, татко!

П.С За всички, които преминават през такава ситуация, знайте, че не сте сами.

Източник: iwoman.bg