Познавам бегло новия украински министър-председател Арсений Яценюк. За кратко време бяхме заедно външни министри. От няколкото ни срещи съм останал с впечатление за не особено гъвкав, “силов”, леко агресивен политик. Пожелавам му успех в това, с което се е захванал.

Проблемите в Украйна са тежки и голяма част от тях се крие под повърхността. Съвсем реалните рискове включват сблъсъци, жертви, нови “замразени” конфликти или дори разделяне на държавата. Всичко това все още може да се избегне.
Това, което се случва в Украйна, не може да бъде обяснено единствено със събитията от последните седмици. През последните две десетилетия страната е театър на геополитически интереси и за съжаление украинските власти през годините не съумяха да се отърсят от това външно напрежение, да обединят нацията и да дадат ясна посока
на развитие.

В този смисъл напрежението в Украйна и тежкият избор, който тепърва ще разтърсва и разделя страната, са напълно предвидими събития. Това, което не може да се предвиди, е докъде ще стигне напрежението и на каква цена ще се успокои. При всички случаи тази цена ще бъде платена от украинския народ.

Проблемът е, че Русия и Западът гледат на Украйна като на ендшпил на студената война. Една уважавана американска дипломатка казваше, че студената война ще свърши, когато Украйна и Грузия влязат в НАТО. Руската политика съвсем ясно твърди, че няма да допусне повече разширяване на НАТО до границите си. Този спор е сбъркан и ненужен. Вместо да разиграват ариергардни политически битки, които както виждаме в Грузия и Украйна, лесно могат да влязат в гореща фаза, и САЩ, и Русия трябва да гледат напред. И да се откажат от доминиращо влияние над суверенна Украйна. Те са улеснени от това, че самото население на Украйна не е очаровано от НАТО-вската перспектива. Следователно на страната трябва да се дадат гаранции, че военно сътрудничество е възможно, като то не означава задължително членство. Западът и Русия трябва да пазят Украйна, а не да я натискат да избира между двете. Това е в интерес на всички. Разбира се, един ден, когато украинското общество е консолидирано, когато НАТО и Русия вече са забравили студената война и намерят повече общи проекти, страната може да преразгледа предпочитанията си - но не и сега.
ЕС също има какво да направи. Той натисна за подписване на Споразумение за свободна търговия, което ще обвърже трайно украинската икономика с европейската и съответно ще я отдалечи от руската. Без обаче конкретна перспектива. От украинците се очакваше да направят тежък и дългогодишен преход, да подложат икономиката си на определени трусове и рискове, без да знаят за какво. Затова не беше особено трудно на Русия да предотврати подобно действие, като осигури някакви пари веднага и предложи алтернативата за членство в митническия си съюз. И двете предложения не са привлекателни за украинското общество. Как то да се мобилизира? Зад коя идея?

Отгоре на това дойдоха и превърналите се в политика на ЕС абсурдни условия, че като зестра Украйна трябва да освободи и бившия си премиер Юлия Тимошенко. Впрочем показателно е, че в украинския парламент нейната собствена партия предотврати това да се случи.

Стигаме до интересите на България. Ние не сме били фактор в развитието на ситуацията досега, но имаме очевиден интерес от това в Украйна да има мир, страната да прогресира, да се запази териториалната цялост и да се защитят интересите на всички общности в нея, включително на българската. Ние един път вече пострадахме от проблемите между Украйна и Русия, когато ни спряха доставките на газ. Тъжното е, че 5 години по-късно ние рискуваме да изпаднем в същата ситуация. Както “Южен поток” е аргумент за диверсификацията на пътищата за доставка на руски газ в Европа, при евентуални санкции или просто политически натиск на ЕС, този проект може трайно да влезе във фризера. Това в български интерес ли е?

Много български фирми се опитват да си възстановят позициите на руския и на украинския пазар. Те също следят развитието на събитията със затаен дъх. Затова днес българското правителство има особени основания за активност - да предложим и защитим в ЕС и НАТО позиция, която отговаря на интересите ни. Външните фактори обясняват много, но не могат да не се свържат и с неспособността на украинските власти през последните десетилетия да консолидират страната и да дадат насока на развитието .
Украинското общество е дълбоко разделено, корупцията се вихри, а икономиката едва мъждука. Това положение продължава от години и е най-постоянното нещо в Украйна. Затова днес много хора не си отдъхнаха, а се опасяват още повече, след като загубилия всякакъв авторитет Янукович беше сменен.

Как да е иначе, след като екстремистите от “Свобода” и “Десния сектор” официално взеха властта в силовите структури на украинската държава. Обявиха дълбока чистка, дори лустрация, отмениха закона за регионалните езици, обявиха обща мобилизация и изпратиха войски в разбунтувалия се Крим. С това перфектно се включиха в ритуала по дрънкане на оръжие, започнат от Русия. Само че трябва да им припомним какво последва в Южна Осетия по този сценарий преди малко повече от 5 години, когато Саакашвили падна в същия капан. Започнаха да назначават олигарси на влиятелните губернаторски постове в източните региони. Олигарсите щели да си зарежат бизнеса и да работят на ползу роду! Така доверие в собствената си страна не се гради. Така се въвеждат инструменти за отмъщение и репресия.

Конфликтът все още е предотвратим. Трябва да се стъпи на интересите на тези, които искат стабилизация. ЕС не може да бъде финансов спасител на Украйна, но може да бъде посредник в диалога между Украйна и Русия. При запазване на суверенитета и териториалната цялост, но и гаранции за местното население. Дългосрочно ЕС може да предложи на Украйна срещу подписване на Споразумение за асоцииране да попомогне за модернизацията на икономиката, да премахне визовите ограничения, да предложи бъдещ статут на Украйна, който не е задължително да бъде пълноправно членство. ЕС също трябва да се върне на принципите на българо-германската идея за Черноморска синергия, която включва Русия, като се откаже от Полско-шведско-балтийската инициатива за Източно партньорство, която изключва Русия и патернализира Украйна и другите страни от региона.

НАТО и Русия трябва да решат за дълго време въпроса с разширяването и военните заплахи. Украинското общество трябва да излъчи хора, на които вярва и зад които ще застане на регионално и национално равнище, които да определят основните цели на страната. Дългият път започва с диалог и първи стъпки. Стига да са в правилна посока.