Йес, бейби, голямо парче е тая Никола

Интересна коледна случка е споделил във фейсбук-страницата си Емил Кошлуков:

"Пиано бар. Вървят джаз стандарти - умерено веселие. Тръгват руски частушки, тип Чебурашка и ,,..пока, пока, покачивая перьями на шляпах..." Заря! Инвалиди прохождат, шопарът до мен се тресе на стола, лелки с грейнали лица пляскат и пеят, юнаци се прегръщат, абе като в кървавото писмо на Каблешков, но без знаме. Викам си - сега ще дръпнат една земля в илюминаторе и едни милион алых роз, и ще се куртулисат. Хора, истина ви казвам - започнаха ако умра ил' загина! Заклевам се! Девойката на шопара до мен ми казва с умерен възторг: ,,Това е най-великата македонска песен!" Шопарът пее, прединфарктно и себеотдадено, така че аз се заговарям с момата: ,,Тази е толкова македонска, колкото и ,,Имала майка едно ми чедо" е българска, и двете са държавна политика..." но не довършвам, защото девойката вече се е сетила: - Айде да изпеят за Никола, мило, моля те! Имала майкааа едно ми чедооо... - затананиква му тя, шопарът обърсва чело, свисти една минута, докато поеме въздух и отвръща: - Йес, бейби, голямо парче е тая Никола. Шш, пианиста, я дай Никола партизанчето бе!- и пуска в чашата банкнота. Пианистът дава Никола партизанчето. Пак заря! Целият бар пее хорово, с блеснали очи. Девойката се обръща отново към мен: ,,Как се сети, значи! А ти тук за Коледа ли си дошъл?" Поглеждам я, за миг се замислям, после казвам, че съм за Коледа, но не познавам никой в града, ще се радвам да пием кафе утре и т.н., познатия етюд. Тя казва, че обикновено пие кафе в 12.00 в онова кафене, знам ли къде е, аз знам, а утре пак ли в дванадесет, о да, пак на обяд пие кафе, с приятелки, ок, направо там ще се видим, значи до утре, ами до утре, направо там, аха, вече свършва песента, тя се обръща към нейния, пиано бар с музиканти и хора наоколо, съвсем прилично място, нелошо..."