Без грам емоция. И без грам никотин

Не вярвах, че ще го направят. Очаквах, че ще бъде само популистко залитане преди изборите и традиционният, неосъзнат стремеж към простотия, типичен за хора и групи хора с ляв уклон на мисълта, но те отново го лансират. Става дума за пушенето.

Без грам емоция. И без грам никотин.

Да обобщим и повторим бавничко. "Пушенето е вредно за вас и за хората около вас". Не го казвам аз. Пише го по кутиите с цигари. Всяко друго тълкуване е погрешно. Що се отнася до свободата на избора и ограниченията на правата на пушачите (натиряйки ги по кюшета и на студа) нека отново си припомним темата за правата. Правото на пушене НЕ Е естествено право, каквото е правото на щастие, на желание да ходиш с дълга коса или да си падаш по руси мацки с големи цици.

То също така не е и неотменимо право, каквото е правото на живот, на външен вид, на стремеж към продължаване на поколението. Правото на пушене не е нито едно от изброените. Нещо повече. Няма нито една конвенция, която защитава пушачите от тази агресивна сган – наречена непушачи. Каква несправедливост...  И така, ако питате един пушач, той със сигурност ще се съгласи, че не е правилно да се пуши в родилното отделение, но само там.

Рестрикциите, които се отнасят до пушачите, не им отнемат правото на пушене, а само ограничават възможността им да превърнат околните в пушачи без тяхно съгласие. И ако някой пушач ми каже – "Ми, като ти е запушено - излез от заведението, бе пич", тогава идва неписаната норма, че вредното трябва да отстъпи. Тоест – "Не аз имам вреден навик, бе пич". Затова - "Ти ходѝ навън в студа". Ма, чакайте сега, ние го правим за бизнеса, разбирате ли? Да, бе разбираме. Ама не го правете. Бизнесът няма нужда от безсмисленото самоотвержие на Александър Матросов – да се хвърли с голи гърди срещу амбразурата на танка.

Доводът, че ако позволим пушенето в заведенията те няма да фалират, щото нали идва зима, е толкова несъстоятелен, че не ми се обяснява. По тази логика нека позволим легалната употреба на наркотици и възможност сервитьорките да са голи и да могат да се "консумират". Гарантирам, че оборотите ще се вдигнат.

Щом някой е толкова загрижен за бизнеса, защо не намали административната тежест пред заведенията? Защо не намали ДДС-то за алкохола? Защо не освободи от осигуровки наетите сервитьорки, ако са до 25 години, примерно ? Или нещо изключително лесно – защо не спре да прави проверки в заведенията по време на най-силните дни като абитуриентски балове, студентския празник и други подобни?

Ако някой е некоректен, той няма да е по-малко некоректен във всеки друг ден. Или ако искате да помогнете наистина на бизнеса, имам няколко предложения. Никакви деца! Помагаме на бизнеса с презервативи. Но от друга страна и производителите и вносители на детски храни и детски стоки имат нужда от закрила. Децата са по-важни. Всеки, който иска да си купи хумана или памперси, е задължен да си купи и по един пакет презервативи. Така всички ще са доволни... Може би не искате да чуете идеите ми в подкрепа на оръжейния бизнес.

Кво, той да не би да е гърбав и да няма нужда от едно държавно рамо!? И селската кръчма е човек. Втори довод, с който нашите леви приятели аргументират страстта си към връщането на пушенето е загрижеността за селските кръчми. "Въпросът е, че България не е София. Представете си какво се случва в една селска кръчма" - съвсем насериозно го казва Буруджиева (от БСП) в Нова Телевизия. Ще припадна.

Трябва ли в битката за цивилизованост, напредничавост и добри нрави да се сравняваме със селската кръчма. По дяволите!? И ако е така – едно от нещата, с които най-много се фукат в селската кръчма - е кой кога е набил жена си, като победител е този, който го е направил по-рано сутринта. Още ли си говорим за селската кръчма!? И трябва ли тя да е критерий? Законът девалвира. Сериозно.

Мили мои приятели с ляв уклон на мисълта, смисълът на закона е да покаже на гражданите (по манталитет и по самоопределение), че правилата са по-силни, важни и устойчиви от моментното настроение, на когото и да е. Когато един закон бъде приет (законът за забрана на пушенето беше наистина труден закон, защото той нарушаваше традиционното поведение на значителна част от обществото) и после променен, в част от обществото остава схващането, че всеки закон може да бъде променян, подлежи на ревизия, тоест – законът е едно имагинерно и временно понятие с пожелателен, но в никакъв случай задължителен характер.

Това не е закон! Това е по-скоро забележка в бележник на осмокласник. Нека не забравяме, че законът не е съобщение за получена награда.

Той е строг, ограничаващ и във всички случаи нарушаващ нечий комфорт или ако щете – права. Това е смисълът на закона. Той винаги е имал една задача - да наложи норма. Но-рма. Обща визия, която да гарантира общото право.  Така че, ако си пушач, не ми мрънкай, а стискай. Никой не е длъжен да ти търпи киселия дъх и миризма на спаружено, която излъчваш, димейки. Ако не ти харесва – чао!

Източник: edna.bg