Андрей Слабаков публикува призив, който няма общо с протестите, партиите и злободневните проблеми… Или пък има. Слабаков от позицията си на обществена личност пожела да се обърне към онези, които имат сърце, за да чуят какво ни трябва, за да останем човеци и да продължим заедно напред. За малките стъпки, които могат да направят нацията голяма, за мястото на Апостола на свободата в животите ни и за миналото, което „ТРЯБВА ДА ПОМНИМ“.

Достатъчно много неща ни разединяват, хубаво е нещо да се направи, което да може да обедини всички и мисля, че паметникът на Васил Левски ще бъде нещо смислено… Трябва да има някой, около когото да се обединим – Образ,  Герой. Някой, който е символ на България. Едва ли ще се намери човек, който да не е съгласен с мен. И който да не се сети първо за Апостола.

И най-важното и най-готиното в това начинание е, че трябва сами да го построим. К‘во да чакаме – Европейският съюз ли да чакаме да ни строи паметници!? Това на мен ми изглежда нелепо. НИЕ трябва да се обединим около нещата, които са важни за нас и да ги направим. Просто е. Има много неща около личността на Васил Левски, които са направени, примерно – паметници, но нито едно от тях не символизира истински това, което всъщност е и е бил  Левски за България. 

Освен това Левски ни е необходим. Той винаги ни е бил необходим, защото са много малко хората (изобщо в целия свят), които наистина са „нормални”, почтени и отдадени на родината. Това е явление . Не знам защо е малко известно в България…, но Че Гевара (няма значение – ляв или десен, да го наречем – „революционер”), любимата му снимка, която е носел у себе си дори, когато е умирал е снимката на Васил Левски (това много малко хора го знаят). И Че е писал на много места, че има един герой на Балканите, от България, на когото той самият иска да прилича. Че Гевара е искал да направи това, което Васил Левски е искал – „Когато освободя собствената си родина, ще ида да освобождавам други народи”. 

А днес какво можем да направим. Аз лично искам да участвам поне в това и да отдам заслуженото на Апостола като застана с името си зад инициативата и кажа, че съм ЗА паметника на Васил Левски.

А на и за скептиците, на онези, които казват „ за какво са ни паметници, когато нямаме пари да си платим тока“, искам да кажа, че единственото, което ги интересува са – две бири и една пържола. Аз смятам, че това не са хора! Смятам, че това са фабрики за лайна. Смятам, че човекът е нещо духовно. Първо има дух, а после – някъде по-натам е материалното и не може, и не трябва материалното да е двигател на човека. Защото така спираме да сме човеци.

Искам да използвам публичността си и да кажа: нека помним хората, които наистина са направили нещо за държавата ни. Единственото нещо, което към днешния момент можем да направим за тях е ДА НЕ ГИ ЗАБРАВЯМЕ, защото те наистина са дали всичко за Родината – не само живота си. Всичко.

Станете част от изграждането на най-големия български паметник и от историята. Разберете как на www.pametnik.bg