Годишно се регистрират близо 30 милиона престъпления против личността или собствеността

Всяка година на 22 февруари отбелязваме Международния ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На тази дата през 1990 г. правителството във Великобритания издава така наречената "Харта на жертвите на престъпността".
Това е първият официален документ, насочен към пострадалите от различни криминални деяния.
Той регламентира техните права, които полицията и съдилищата трябва да им гарантират, изтъква правото за получаване на финансова компенсация, както и необходимостта от грижи за тези хора, които често остават с психически и физически травми за цял живот.
В този ред на мисли Хартата на жертвите на престъпността би могла да се разглежда и като първият официален документ, който поставя началото на диалога между пострадалите от престъпления и институциите.
Престъпността може да засегне всеки един от нас и всяка година милиони хора в Европейския съюз в действителност стават жертви на престъпления.
Според данни на Евростат годишно се регистрират близо 30 милиона престъпления против личността или собствеността, като за много престъпления никога не се подава сигнал. Всяка година около 75 милиона души стават преки жертви на криминални деяния.
Престъплението често засяга повече от едно лице, като близките на жертвата също са потърпевши, макар и непряко.
Правата на жертвите обаче са свързани и с въпроса за техния пол. Жените са особено изложени на скрити и несигнализирани форми на насилие.
Съветът на Европа изчислява, че 20—25 % от жените в Европа са преживели действия на физическо насилие поне веднъж през живота си като възрастни и повече от 10 % са жертва на сексуално насилие.
Европейският съюз вече предприе действия относно правата на жертвите в наказателното производство и повечето държави-членки осигуряват някакво ниво на защита и подкрепа на жертвите.
Въпреки това ролята и нуждите на жертвите като цяло все още не са задоволени в достатъчна степен, а в рамките на ЕС продължават да съществуват значителни различия в равнището на правата за жертвите.
Затова и Европейската комисия има пакет от предложения за укрепване на съществуващите национални мерки, с които да се гарантира, че на жертвите на престъпления са предоставени минимални недискриминационни права, независимо от гражданството или страната им на пребиваване. В този пакет се съдържа и нов механизъм за взаимно признаване, с който да се гарантира, че жертвите или потенциалните жертви, които се ползват от мярка за осигуряване на защита в държавата или в държава, където пребивава, няма да загубят тази защита при заминаване в чужбина. С този пакет Евросъюзът дава своя принос за превръщането на нуждите на жертвите в централен елемент от правосъдните системи, наред със залавянето и наказването на престъпниците.
Една от основните нужди на жертвите е обезщетяването. Лицата, претърпели пътнотранспортно произшествие в друга държава-членка обаче, поради различните преклузивни и давностни срокове могат да бъдат изправени пред административни и процесуални трудности, когато търсят обезщетение.
Европейската комисия се занимава и с този проблем, като работи за хармонизиране на правилата относно давностните срокове, така че да няма опасност жертвите да загубят правото си на обезщетение по процесуални причини.