Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас

Православната църква чества на 11 февруари свети свещеномъченик Власий, епископ Севастийски и свети мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски).

Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски живял в областта Кападокия – Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител.

Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.
Обичайно празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св.Влас, другият - св.Петка.

В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св.Влас слагат в храната на животните; от хляба св.Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им).

На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.

Власовден е тясно свързан с предхождащия го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.