Дядо-Кольовото дърво в село Студена спечели титлата „Дърво с корен 2021

На излъчената онлайн церемония по обявяване на резултатите и победителите в „Дърво с корен 2021“ станаха известни отличените участници в 12-ото поредното издание на конкурса, търсещ любимите на хората дървета и техните истории. В онлайн гласуването най-голяма подкрепа получи 350-годишният летен дъб край село Студена, номиниран от Община Свиленград, който спечели първото място със 737 гласа и стана носител на титлата „Дърво с корен“ за 2021 г.

Величественото вековно дърво се извисява на височината при входа на Студена и се вижда от цялото село. Носи името на собственика на нивата, където расте – Никола Ангелов, известен като дядо Кольо, който след усилена работа си почивал под дебелата му сянка. Според преданията дъбът е част от гъста гора, намирала се в землището на днешното село. Заради гората и минаващата река там се заселват първите му жители – българи, криещи се от турските набези. Дядо-Кольовото дърво е символ на Студена – посреща завръщащите се у дома негови жители и е стожер на тяхната българщина и вяра.

Наградата за първенеца в конкурса ще бъде предоставена от „Асоциация на арбористите в България“, чиито експерти ще направят оглед на дървото и ще дадат препоръки за обгрижващи мерки. Отличието връчи гл.ас. д-р Евгени Цавков, преподавател по дендрология в Лесотехническия университет и член на журито на конкурса, който обърна внимание на слабо познатия факт, че латинското наименование на вида Quercus в превод означава красиво дърво, и именно тези оцелели през вековете красиви вековни дървета ни напомнят за величието на Старата българска гора. Приза прие арх. Анастас Карчев, кмет на община Свиленград, който изказа благодарност към всички, подкрепили Дядо-Кольовото дърво в онлайн гласуването и допринесли за неговата победа.

В категория „Вековните дървета говорят“ победител е Чинарът на Чучур – 350-годишно дърво, растящо в едноименната местност в центъра на с.Годешево, което зае първото място с 232 гласа. Историята изпрати Валентин Асенов, който разказа, че всяка година под чинара се спуска голяма въжена люлка, на която хората се люлеят за здраве. В миналото там са се провеждали събори, сватби и курбани, организирали са се и борби, на които са се стичали хора от всички околни села да гледат. Наградата връчи доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и член на журито, която сподели любопитни факти около обичая да се залюляват младите, изпълняван и в други краища на страната. Отличието бе прието от Евелина Чолакова, кмет на селото, която благодари и приветства идеята на конкурса, даващ възможност забележителните български дървета да бъдат популяризирани.

В допълнителната категория „Млад природолюбител” журито награди учениците от клуб „Пътешественици из етнографията на Граово“ към СУ „Васил Левски“ и Регионален младежки Raise център в Брезник. Те бяха отличени заради грижите, които полагат за косматия дъб край с Брезнишки извор, за който местните вярват, че има чудодейна и целителна сила. Младежите вече 4 години редовно почистват мястото от бурната растителност, като имат намерение да поставят и указателна табела.

И тази година журито връчи допълнително специална награда – на учениците от Технологично училище "Електронни системи" към Технически университет–София, Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“ и 32.СУ „Св.Кл. Охридски“ в София. Те изпратиха историята на своя смърч, който е първото засадено от тях дърво в рамките на начинанието им Collect4life, чиято цел е да събират и рециклират телефони и с парите да засаждат дървета. Журито реши да ги отличи заради проявеното от тях активно отношение към заобикалящата ни среда и вдъхновяващия пример за кауза с мисъл за природата и нашето бъдеще.

Дядо-Кольовото дърво в село Студена става финалист и българският представител в международния конкурс „Европейско дърво на годината 2022”. Той ще започне на 1 февруари и в него със своите национални дървета победители ще се включат общо 16 държави. Онлайн гласуването ще продължи през целия месец на www.treeoftheyear.org. Разчитаме на подкрепата на всички, за да помогнем на българския дъб да заеме достойно място сред любимите дървета на хората от Стария континент.

Класиране на финалистите в двете категории, участвали в онлайн гласуването на конкурс „Дърво с корен 2021“:

Класиране в категория „Дърво с корен“:

Дядо-Кольовото дърво, с.Студена, номинирано от Община Свиленград, със 737 гласа.
Кичестият габър, Средна Сърнена гора, общ. Павел баня, номиниран от Минчо Минчев,  Казанлък, с 446 гласа.
Горуня до Лековития кладенец, с.Търнава, общ.Бяла Слатина, номиниран от НЧ „Напредък–1898“, с.Търнава, с 425 гласа.
Вековният чинар, Лом, номиниран от Антон Тодоров, Лом, с 417 гласа.
Космат дъб, с.Брезнишки извор, номиниран от клуб „Пътешественици из етнографията на Граово“ към СУ „Васил Левски“ и Регионален младежки Raise център, Брезник, със 173 гласа.
Летен дъб, с.Добрич, общ.Димитровград, номиниран от Златозар Димитров, Хасково, със 143 гласа.
Яворовият дъб, с.Скобелево, общ. Димитровград, номиниран от НЧ „Искрица–1901“, с.Скобелево, със 78 гласа.
Вековният дъб, с.Брод, общ. Димитровград, номиниран от Катя Михайлова, с 54 гласа.
Вековната черница, с.Воден, общ.Димитровград, номинирана от НЧ „Пробуда–1908“, с.Воден, с 33 гласа.
Чудодейното дърво, с.Ракитна, общ.Симитли, номинирано от Петя Субева, с.Клисура, с 32 гласа
Класиране в категория „Вековните дървета говорят“:

Чинара на Чучур, с.Годешево, общ.Сатовча, номиниран от Валентин Асенов, с 232 гласа.
Яворовият дъб, с.Скобелево, общ.Димитровград, номиниран от НЧ „Искрица–1901“, с.Скобелево, с 69 гласа.
Вековната черница, с.Воден, общ Димитровград, номинирана от НЧ „Пробуда–1908“, с.Воден, с 27 гласа.

Чинара на Чучур, с. Годешево:

Вековният чинар е разположен в центъра на селото, в местността Чучур, на възраст е над 350-400 г., с височина 25 м, разклонение на клоните около 35-40 м и обиколка на дънера 4,80 м. Обявен е за защитен обект през 1985 г.

По традиция всяка година на чинара се прави голяма въжена люлка и хората се люлеят за здраве. В миналото там са се провеждали събития: сватби, курбани, местни празници, борби.

До чинара има чешма, която според местните жители извира също и на територията на Гърция. Водата е кристално чиста и годна за пиене, като през лятото е много студена, а през зимата – топла.

Историята разказва, че преди много години чинарът е донесен от Гърция (която е само на километър от село Годешево) от местен човек, който е бил за дърва в гората, където намерил дръвчето и решил да го вземе и засади именно на това място. Човекът се е грижил за него през целия си живот, а след това го е оставил на природата. Може би постоянно течащата изворна вода, която се влива в корените му и никога досега не е пресъхвала, е допринесла за растежа и развитието на това дърво. И в ден днешен то е един огромен великан, сянката на който през лятото покрива целия малък селски парк, и е едно чудесно място за отдих за хората от Годешево.

А споменът за човека, който е оставил на няколко поколения това прекрасно дърво, не угасва и той се помни и до ден днешен!