По стар български обичай ястията са нечетен брой – 5,7,9 и т.н – пита, варено жито, ошав, фасул и т.н.

Трапезата на Бъдни вечер е имала винаги една и също символично значение в християнството. Тя винаги е напомняне за трапезата, която е приготвена за нас в Царството Божие, и където ни очаква духовно наслаждение в присъствието на Христос. Неизменно на трапезата най-главно място заемат хлябът и виното – елементите, които съставляват св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови, които приемаме във вид на хляб и вино. Те са духовната храна, така нужна на човека, за да придобие безсмъртие и вечен живот.

Традиционната трапеза на Бъдни вечер е постна, тъй като с нея завършва 40-дневния Рождественски пост. По стар български обичай ястията са нечетен брой – 5,7,9 и т.н – пита, варено жито, ошав, фасул и т.н. Макар и постни, тези ястия са празнични, вкусни и питателни, приготвени от сръчните ръце на българката. На трапезата присъстват в натурален вид и традиционните плодове, които ражда земята ни – ябълки, круши, дюли, орехи, грозде, царевица и т.н. Всичко, което ражда земята,  се предлага на Бога за благословение и се освещава с молитва, която традиционно се произнася от главата на семейството (най-възрастният мъж в къщата). По примера на Христос и Неговото крайно смирение, коледната трапеза се постила на земята. Поднесените ястия се кадят с тамян, прочита се молитва, с която започва празничната вечеря. Към полунощ по традиция във всяка християнска къща влизат коледарите – по примера на пастирите, те разнасят благата вест за Христовото раждане, пеят коледни песни и изричат благословии за дома и стопаните му.

В българската коледна традиция са залегнали много символи и обичаи с подчертан магически характер, имащи допирни точки повече с езичеството, отколкото с християнството. Бъдникът (дъбово или крушово дърво), което гори цяла нощ, се явява предмет на гадаене – ако гори буйно и пръска много искри, годината ще е плодородна и здрава. Чесънът на трапезата се счита, че премахва уроки, магии и болести. На прекадяването на трапезата също се гледало като на ритуал, който премахва злите духове. Хлябът, т.нар. боговица, се приготвял по необичаен начин – с т.нар. „мълчана вода”, като била украсявана с фигурки от тесто, символизиращи богатия урожай – с житни класове, слънце, птици, домашни животни и пр.