Имен ден празнуват Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго

На 19 декември отбелязваме Игнажден. На този ден Църквата почита Св.Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на св.апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Българите тачат този голям християнски празник под имената “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.

Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.

Според поверието на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.

С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.

Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие. Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.

На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.

За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.

Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.

По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта, се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.

На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.

На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.

Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през годините довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св.Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.

На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

На този ден имен ден празнуват Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго.

Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св.Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември. Тази година Игнажден ще се чества вместо на 20 на 19 декември. Това е така, защото тази неделя е предпразненство на Рождество Христово.