Ако на Андреевден вали сняг, на следващата година ще се нароят много пчели.

Специално за Благоевград утре от Димитър Тренчев, историк и фолклорист:

За образа и за деня на Свети апостол Андрей Първозвани поколенческата памет пази не едно и две поверия. Най-известното от тях е, че от днес денят започва да нараства с по едно зърно просо. Започва да едрее. Оттук идва и народностното наименование Свети Едрьо, което се среща и като именна форма – и като лично мъжко име, и като фамилия.
В някои български селища Първозваният апостол е наричан Свети Андрия, както и Свети Андрея. Тези наименования също са базови за българската именна система. Но само като лични мъжки имена без от тях да се образува фамилна форма, която си остава „Андреев“.
По-малко известно е едно битуващо и до днес в доста български землища прогнозно поверие от народната ни метеорология. А именно – ако на Андреевден вали сняг, на следващата година ще се нароят много пчели.
Освен като властелин на времето българската народна митология е отредила на първоапостола Свети Андрей и ролята на заповедник и закрилник на мечките. Затова Андреевден е получил и прозвището Мечкинден. То е най-застъпено във високопланинските селища, чиито землища са и най-естествените мечи местообитания. От тези райони е и легендата, разказваща кога и как Първозваният апостол е поел покровителството си над мечките.
Макар и с различни вариации в детайлите, сюжетната рамка на легендата е еднаква за всички „мечи“ селища и накратко гласи: Ловци подгонили едно мечешко семейство, Свети Андрей хвърлил гребена си и го превърнал в змии, които прогонили и псета, и ловци. Оттогава та до днес мечките смирено следват своя спасител, а нас хората – мразят. И не пропускат възможност да ни напакостят – я пчелините ни да пребъркат, я да ни преровят картофите, я пък нивите ни с царевица да зяносат. Но справедливият Свети Андрей още навремето намерил колая на конфликта, така че хем мечките да са сити, хем стопаните да са доволни. А именно, Първозваният апостол повелил в навечерието на Мечкинден стопаните да мажат с мед мандалата на дворните си порти, да хвърлят в огнището по няколко царевични, пшенични или бобени зърна и по два три картофа, завършвайки със заклинанието „На ви мечки от мене, да не ядете без мене“. И мечките подминавали пчелините и нивите на такива стопани, а пакостели само на невярващите, ненаситните и стиснатите. Защото и за мечки, и за човеци такава била повелята на Първозвания апостол Свети Андрей.