„Барометър“: ГЕРБ е първа политическа сила с 26,2%, БСП остават втори с 14,9%

Политика

19-10-2021, 19:00

Снимка:

Барометър

Автор:

Bulgariautre.bg

Всичко от Автора

ГЕРБ остават първа политическа сила по-малко от месец преди парламентарните избори на 14 ноември и водят с близо 12 на сто предследващата партия - БСП. Това сочи ново проучване на "Барометър", според което партията на Бойко Борисов събира цели 26,2% от гласовете, а далеч на второ място е БСП с 14,9%.

Насрочването на избори 2-в-1 само по себе си е уникално за българската избирателна традиция, като към момента президентските избори мобилизират в по-голяма степен избирателите и имат потенциала да повишат избирателната активност и за парламентарния вот.

Съчетанието на избори 2-в-1 и появата на нови политически формации мобилизира до известна степен избирателите и има потенциал да повиши значително избирателната активност спрямо предсрочните парламентарни избори през юли. В началото на предизборната кампания 42,2% от респондентите заявяват категоричното си решение да гласуват за парламент, а още 10,8% макар и колебаещи се, са по-скоро склонни да отидат до урните. Предстои да се види доколко тази активация на избирателите ще се запази през оставащия един месец до изборите, като се вземат предвид усложняващата се здравна и икономическа обстановка и потенциалния страх от двоен машинен вот.

Изборите за президент генерират значително по-голям интерес сред избирателите спрямо предсрочните парламентарни, независимо че голяма част от кандидатите бяха обявени в края на определения от закона срок. 54% от анкетираните категорично заявяват, че ще гласуват и вече са избрали своя кандидат. 7,5% се колебаят, но са по-склонни да го направят. Значително по-малък е делът и на тези, които със сигурност отказват да отидат до урните.  

Отговорите на анкетираните показват, че до голяма степен традиционните партии запазват твърдия си електорат, докато новите политически формации, т.нар. партии на протеста са зависими в резултата си от онези избиратели, които са по-скоро нестабилни в предпочитанията си и склонни да променят вота си в последния момент в полза на „новите спасители“.

На първото място все по-стабилно се очертава ГЕРБ с 26,2%. Макар че партията беше извън властта и поставена в изолация от почти всички политически субекти, ГЕРБ успява да запази и мобилизира избирателите си, особено на фона на растящите цени и инфлация и все по-влошаващата се икономическа обстановка в страната.

Второто място е особено оспорвано, като към момента БСП успява да изпревари останалите претенденти със своите 14,9% подкрепа. Трябва да се отбележи, че столетницата не привлича нови избиратели, а предимно мобилизира традиционния си електорат. Ако от БСП са разчитали, че ще извлекат дивиденти от подкрепата си за Румен Радев, то към момента това е все по-спорно, като се има предвид, че и други формации заявиха такава, а партията има доста сложни отношения с действащия президент.

ИТН определено губят доверието на значителна част от избирателите, гласували за тях през юли и дори и с гласове от чужбина, които не присъстват в настоящото изследване, трудно ще могат да се похвалят с успеха си на последните избори. Те пропуснаха своя „звезден миг“ и все пак е твърде рано и погрешно да бъдат подценявани. Формацията все още разчита на немалко ядро от онези избиратели, които подкрепиха техния референдум преди няколко години – млади хора от малки населени места. Резултатът на ИТН определено ще бъде „орязан“ с появата на нови политически формации, но все пак към момента те печелят подкрепата на 14,3% от анкетираните.

Новата формация на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ има високата амбиция да привлича избиратели от целия политически спектър с лозунга „леви цели с десни политики“, но към момента по-скоро черпи подкрепа от избирателите с десни разбирания – включително и за сметка на останалите „партии на протеста“ като ДБ и ИБГНИ. Със своеобразната свежест, която формацията им внесе в хаотичния политически живот в страната, те печелят 10,5% от гласовете, като дали ще успеят да изместят ИТН и БСП ще зависи най-вече от избирателната активност и доколко ще убедят онези избиратели, които на последните избори останаха вкъщи, този път да отидат до урните – въпреки COVID, метеорологичната обстановка и сложния двоен машинен вот.

Трудно е за който и да било външен анализатор да каже какво точно се случва в редиците на ДПС, които направиха няколко неочаквани хода в последно време с издигането на Делян Пеевски отново в листите им и чисто партийното излъчване на Мустафа Карадайъ като кандидат за президент. Независимо от всичко обаче движението може да се похвали с един от най-твърдите и постоянни електорати и може да разчита на 11,6% подкрепа и то без гласовете от чужбина.

„Демократична България“ са формация, която винаги си е поставяла много амбициозни цели, но в настоящата предизборна обстановка се сблъсква с редица предизвикателства. От една страна, макар и упорито да е отричано от ДБ, „Продължаваме промяната“ се позиционира именно в техния политически сегмент и отцепва от техните избиратели, от друга – в последните дни се наблюдава вътрешно напрежение и негативизъм в рамките на самата партия. За ДБ ще е много трудно, почти невъзможно, да подобри резултата си от последните избори, като към момента губи значителен брой гласове и се подкрепя от 8,8% от избирателите.

Партията, която може да се окаже категоричния губещ на предстоящите избори е ИБГНИ, които към момента трудно ще прескочат изборния праг с подкрепата на 2,9% от анкетираните.

Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално движение (3,7%) ще мобилизира собственият си твърд електрорат, който е достатъчен за влизане в парламента.  Гласувалите за ВМРО при самостоятелното  участие на 4 юли бяха 120 хиляди или около 5% от гласувалите в страната. Тогава високата избирателна активност в чужбина и гласовете от Турция , от където патриотите не получават гласове, свалиха общия им резултат.

Ако се повторят изборните резултати в страната, при сегашната очаквана избирателна активност от патриотичните партии единствено ВМРО може да влезе в следващият парламент със собствена парламентарна група.

 

Почти винаги българският избирател е по-изкушен да даде предпочитанията си за мажоритарен кандидат. Президентските избори са именно такива – изборът е измежду познати, утвърдени в общественото пространство личности, затова и генерират много по-голям обществен итерес от парламентарните, съответно и по-висока избирателна активност.

В началото на кампанията безспорен водещ за доверието на избирателите е настоящият президент Румен Радев. Все пак заявената за него подкрепа от анкетираните (44,8%) е малко вероятно да гарантира преизбирането му още на първи тур, така че го очаква продължителна битка.

На значително разстояние от него, което би могло да се намали при евентуален балотаж, е Анастас Герджиков, който макар и подкрепен от ГЕРБ за момента успява да мобилизира по-широк кръг избиратели от тези на партията (27,3), което показва потенциала му.

Мустафа Карадайъ, който беше един от последните обявени претенденти, остава тясно партиен кандидат и ще успее да привлече вота на избирателите на издигналата го партия ДПС – 11,2%

Далеч назад с 6,8% остава Лозан Панов, на който градската десница от ДБ гласува много големи надежди. За момента той е подкрепен от твърдото ядро на ДБ, но все повече се възприема като крайно либерален, донякъде заради неговия кандидат за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе, а теми като Истанбулската конвенция, еднополовите бракове и забраната за играене на хоро на определени места открай време са крайно непопулярни по нашите географски ширини.

Интересен ще е двубоят между кандидатите на патриотичните формации. От едната страна ще е кандидатът на 130 годишната ВМРО – Милен Михов и от другата – Костадин Костадинов, който е преминал през  всички националистически формации преди да създаде своята партия „Възраждане“. В началото на кампанията кандидатът на ВМРО води с 3,0% срещу 1,9% на Костадинов.

Проучването е проведено на територията на Република България и не включва нагласите на гласуващите извън страната.

Характеристики:

Период на провеждане на изследването: 13.10-18.10.2021 г.

Методология: Количествено проучване

Представителност: населението на територията на България с избирателни права

Обем на извадката: 858 души на възраст над 18 г.

Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол

Метод: Телефонно интервю

Финансиране: Собствено

 



Снимка на Деня

Златна есен в парк "Кайлъка"