На 19 октомври 1925 г. започва гръцко-българския пограничен конфликт, останал в историята с името Петрички инцидент. След убийство на гръцки войник, гръцки части нахлуват на българска територия и окупират десет български села. Конфликтът е успешно разрешен от Обществото на народите.

На 19 октомври 1925 г. при граничен пост №1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничари. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и избухва престрелка.

Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 г., без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 40 км и превземат десет български крайгранични села - Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея. Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО.

Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите (ОН) и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на конференцията в Локарно, за спиране на гръцкото нашествие. Обществото на народите назначава международна анкетна комисия, която на място разследва причините за конфликта.

На 29 октомври Съветът на ОН назначава анкетна комисия и след три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента е подготвен доклад от 15 страници, който е представен пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение.