Това показва проучване на социологическа агенция „Насока“

Проучване на социологическа агенция „Насока“ показва, че първа политическа сила продължава да бъде ГЕРБ с 21.4%. След тях се нареждат ИТН с 20.5%, а БСП остават на третото място с 15%.

Моментната снимка (към 1 юли) сред онези, които заявяват, че със сигурност ще гласуват показва, че електоралната подкрепа за основните политически сили се разпределя по следния начин:

Коалицията ГЕРБ-СДС получава 21.4% от гласовете. На минимално отстояние от 1% е партия Има такъв народ с 20.5%. Трета е БСП с 15.8%. Очертава се интрига и за четвъртото място, за което спорят Демократична България и ДПС. Двете формации са с много близки електорални дялове – Демократична България е с 11.3%, а ДПС – с 10.5%.

Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили.

Шеста е коалицията "Изправи се! Мутри вън!" с 5.3%. Българските патриоти са с 4.4%. Останалите политически сили към момента са без шансове за представителство в 46-то Народно събрание. Най-близо до 4 процентовата бариера са Възраждане с 2.3% и Гражданска платформа Българско лято с 2.1%. Останалите политически формации събират общо 6.4%.

Към настоящия момент най-мобилизирани да гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори са електоратите на ДПС и на ГЕРБ-СДС. 93% от избирателите на ДПС и 92% от тези на ГЕРБ-СДС заявяват, че със сигурност ще дадат гласа си на 11 юли. Значително по-слаба е мобилизацията сред избирателите на т.нар. партии на протеста – малко над една трета (77%) от електората на „Изправи се! Мутри вън!“ са сигурни, че ще упражнят правото си на вот. Сред избирателите на Демократична България този дял възлиза на 79%. 83% от електората на ИТН, 84% от избирателите на Българските патриоти и 90% от подкрепящите БСП заявяват, че със сигурност ще гласуват следващата неделя.

Близо половината (48%) от хората на възраст над 60 години не одобряват задължителното машинно гласуване. Като цяло малко над една трета (33.8%) от всички интервюирани са против тази промяна в изборите правила, а близо една пета от българите (19.4%) нямат мнение по въпроса.