Това е летен празник, свързан с началото на жътвата

На 5 юли православната църква почита Преподобни Атанасий Атонски. Той е роден в гр.Трапезунд и живял през X в. Отдал се на христовата вяра, Атанасий отива в Света гора и там заживява аскетичен живот до края на дните си, след което е канонизиран за светец от православната църква.

В народната обредност това е празникът Летен Атанасовден - ден, в който започва жътвата. Вярва се, че на този ден Св.Атанас облича кожуха си и ходи при Бог да моли за зима, тъй като лятото вече е преполовило. Празникът на Свети Атанас Летни е познат и като „среди лято" и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл. В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата.

Обикновено пръв зажънва най-възрастният и опитен жътвар, който има лека ръка.

Често жътварите запасват около кръста си житни класове, за да нямат болки при навеждане.

Първият сноп жито се завързва с червен конец и благославя: " Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!" Когато намерят двойни житни класове, ги запазват до края на жътвата, след което ги сплитат на плитка с червени конци, чесън и монети, които наричат брада на нивата, богова брада, коса или нивина. Брадата се сплита от девойки с живи родители и се пази до следващата година.

Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича "Кокоша църква".

В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават погачи за дъжд и берекет.

В западните краища Св.Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите против суша Пеперуда и Герман.