Клубът на туристите-ветерани от Кюстендил направи впечатляваща екскурзия

Костенският водопад бе първата им спирка

21 юни е празникът на Слънцето, Живота и Любовта. Това е особен ден в годината. Лятното слънцестоене е най-дългият ден в годината. Именно най-дългия ден туристите-ветерани към туристическо дружество „Осогово“ - Кюстендил избраха, за да направят впечатляваща екскурзия. Пролетта е сезонът, който винаги представя природата под формата на букет от цветове и аромати, а съчетан с първия ден на лятото е приятен повод за незабравима разходка. Разказва Силвия Михова – секретар на дружеството:
"Костенският водопад бе първата ни спирка. Образуван е на река Чавча, край Костенец. Пада свободно надолу на около 10 метра височина, образувайки изключително красив водопад. Той е обявен за природна забележителност през 1974 година. Вековната борба с природата е създала това магическо място, където милиони капчици се разбиват в скалите и светят с различна светлина, погалени от слънцето. Създават причудливи отражения и невероятна феерия от цветове. В скалите има множество дупки и обрасла растителност. Гледката е уникална – снопове вода, бели пелени се спускат от ръба на скалата. Водни струи те пръскат и освежават, а зеленият губер те успокоява и омайва. Тук природата е била много щедра. Неслучайно за Костенския водопад има посветени две стихотворения на Иван Вазов – „Над водопада“ и „Водопадът плаче“.
Разделяме се с приказната красота на водопада и потегляме към прохода Траянови врата. Проходът представлява седловина в югоизточната част на Ихтиманска Средна гора и е дълъг 16 км. Намира се на стария римски път Виа Милитарис. В Посетителския център ни изнесоха кратка беседа за историята на мястото, за битката с византийците. Разгледахме макета на крепостта и възстановките на оръжия и дрехи от онзи период. Повечето от находките са пренесени в историческия музей в Ихтиман.
Екскурзоводката ни разказа, че Ихтиманския проход свързва Софийското поле с Горнотракийската низина. През него е минавал римският път Виа Милитарис, главната връзка на Константинопол с Европа. Крепостта е най-известна с битката от 17 август 986 г., когато византийският император Василий II е претърпял най-голямото си поражение от българската войска.
Българският цар Самуил изненадва оттеглящия се след неуспешна обсада на Средец Василий II, известен още като Василий II Българоубиец. Тогава Самуил и неговата армия нанасят огромен удар на 30 000-ната армия на византийския император, като заличават цялата конница и по-голяма част от пехотата му, а самият той едвам се спасява, бягайки обратно към Констатинопол.
Крепостта Траянови врата е военен гарнизон и разполага с голяма крепостна стена, а във вътрешността й са залепени казармени постройки.
Най-интересното за нас беше историята, която екскурзоводът ни разказа за подземния тунел,  излизащ от нея. Той се намира на северната стена и е бил с дължина около 60 метра. Служел е за достигане до водно съоръжение, през което крепостта Траянови врата се е захранвала с вода при по-дългосрочна обсада.
След множество снимки предстоеше следобедната ни разходка в Сапарева баня. Главната улица на града гъмжи от хора. Тук се намира единственият не само в България, но и на територията на континентална Европа гейзер – фонтан с температура 103° С . При археологически разкопки в района са открити паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили лечебните качества на бликащите минерални извори. За съжаление в момента гейзерът е в ремонт. Вървим безцелно, оставяме се на пътя да ни води. Времето е чудесно за разходка, без вятър или жарко слънце, потапяйки ни в цветовете на парка. Криволичим по алеите. Захласнахме се в царството на множеството цветя. Слънцето отново се скрива зад облаците, като че ли ни подсказва, че е време за края на разходката ни.
Пътьом се отбиваме до Ресиловския манастир "Покров Богородичен". Манастирът е разположен в северозападното подножие на Рила планина. Сведения за духовен живот на това място датират от началото на XX в., когато в него се е заселила подвижницата Елена, известна със строгото си отшелничество. През 1924 г. към нея се присъединили още няколко послушнички. Изграждането на храма, посветен на честния покров на Божията майка, започнало през 1932 г. Средствата за построяването на храма са дарение от множеството благочестиви християни от различни краища на страната. Самият цар Борис III дарил немалка сума парични средства. Храмът е завършен през 1940 г. и тържествено осветен от Негово преосвещенство Знеполския  епископ Флавиан. Днес манастирът е разширен, обновен и съхранява ценни икони, донесени от Зографския манастир, както и частици от мощите на няколко светци.
С малко тъга в сърцата ни потегляме към родните места", завършва Силвия Михова, секретар на ТД „Осогово“ - Кюстендил.