Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет.

В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях - Втората Балканска /1913/ и Първата световна /1914-1918/ завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен.

По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор на тежкия гнет, който има за цел да заличи българщината в тези земи, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои.

Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове.

За пръв път той се чества на 6 юни 1923 г. Тогава младежите от студентското дружество "Вардар" към СУ "Св. Климент Охридски" почитат паметта на двама воеводи на ВМРО - поетите Илия Кушев и Любомир Весов, загинали през 1922 г. в сражение със сръбските окупационни сили.

На този ден ние се прекланяме пред жертвите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878, Мелнишкото въстание от 1895, Горноджумайското въстание от 1902, Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Почит пред всички, които се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се и пред паметта на хилядите българи, станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913, Охридското въстание през септември 1913, вдигнали се срещу новите сръбски окупатори. Дълбок поклон пред 200 000 български офицери и воини, дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918.

Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет.