Все повече българи са спрели да обслужват бързите си заеми по време на пандемията, показват данните на БНБ.
Към края на март размерът на необслужваните бързи кредити е 293,8 млн. лева. Те се увеличават с 56% (105,5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2020 г.
Спрямо края на миналата година лошите бързи заеми намаляват с 1,2% (-3,7 млн. лв.).
В края на март отпуснатите заеми от на дружествата, специализирани в кредитиране, са 3,128 млрд. лв. при 3 млрд. лв. в края на март 2020 година. Компаниите, които отпускат бързи заеми у нас, имат 4,3% (128,2 млн. лв.) увеличение на вземанията си спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. и ръст от 1,8% (55,7 млн. лв.) на тримесечна база, показван данните на БНБ.

Бързите кредити, отпуснати на домакинствата, за година нарастват с 1,5% (+35,6 млн. лв.) и достигат 2,352 млрд. лв. Относителният им дял в общия размер на бързите кредити намалява от 78% в края на март 2020 г. до 76,2% в края на същия месец на 2021 г.
Бързите кредити за нефинансови предприятия са в размер на 645,6 млн. лв. За година те се увеличават с 12,8% (+73 млн. лв.).
В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските заеми, които са 2,221 млрд. лв. в края на първото тримесечие. Те се увеличават с 1,5% (33,6 млн. лв.) на годишна база и с 2,4% (52,8 млн. лв.) на тримесечна база.

Относителният им дял в общия размер на сектора е 94,4% към края на март, като остава непроменен спрямо края на същия месец на 2020 година.
Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие е 31,4 млн. лв. Те намаляват с 4,7% (1,5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2020 година и с 4,3% (1.4 млн. лв.) спрямо декември 2020 г.