Люба Пашова: За Кюстендил – с обич…без решетки и грим

В годините от 2013 насам в културната инфраструктура на града са дадени 13 144 000 лв.

„Ти, кюстендилецо, решил да се върнеш към спомените. Не отсядай в някой бар, не ходи по асфалта, защото там никого няма да познаеш. Поеми нагоре – по стария богословски път и стигни до Бухалските скали, вечно бдящи над родния град, тих и вечен.“ Много странно, как ли баща ми, който беше роден на 21 март, пишейки книгата си за Кюстендил „Ритми за сърцето“, е прозрял преди 20 години тишината, в която ще живеем днес. Той боготвореше родния си град и, може би, една от причините аз толкова да искам да работя за Кюстендил в бъдеще, не че не съм го правила и досега, е неговата памет. И, може би, така искам да получа прошка от него за неща, които съм правила през живота си – в младостта и детството. Смятам, че Кюстендил винаги е имал в хората, в личностите, в гените си, огромен творчески заряд“, заяви Люба Пашова, известната спортна журналистка и водеща.

„В годините от 2013 насам в културната инфраструктура на града са дадени 13 144 000 лв. С общински и държавни субсидии са субсидирани повече от 44 читалища. Това е пътят, по който трябва да се върви и трябва да се донадгради, защото, колкото и да носим този творчески заряд от миналото, колкото и да ни наричат града на художниците, не можем да стоим винаги на старите лаври. Трябва да вървим напред, за да впишем Кюстендил още повече в националната и световната култура. Трябва да знаем и кои са стойностните творци тук, за да ги популяризираме и да ги задържим“, категорична беше топ журналистката Люба Пашова.

„Преди няколко дни си отиде прекрасният поет и писател Борис Роканов, за съжаление, в последните години град Пловдив го припозна като свой. Какво да кажа за един Юлиян Атанасов, филмов оператор. Ами, неговият филм „Източни пиеси“ беше включен за първи път след 20-годишна пауза в програмата на кинофестивала в Кан. За филма „Островът“, където главната роля изигра Летисия Каста, Юлиян взе наградата за операторско майсторство „Златна роза“. Навсякъде по света той разказва, че е роден и благодари на родния си Кюстендил, но какво знаем ние самите за него. Например, един художник Станислав Божанков – учил в Краков, с над 400 изложби по света, избра да рисува и да твори тук, в Кюстендил. Смятам, че трябва да популяризираме талантите си, за да можем да привлечем качествени автори да идват към Кюстендил. Целта е наистина да сложим Кюстендил на картата на националната и на световната култура. Трябва да подкрепим свободните творци в града – тези, които наистина творят паметта и историята. Аз работя повече от 25 г. в телевизията и знам, че това не става от само себе си. Знам, че – да, генът е даден, но ние трябва да работим, за да получи той гласност и популяризация, и най-вече средства, за да живее добре и да твори добре, защото творецът твори добре, когато няма проблеми“, допълни още Люба Пашова: „Започнах с началото на книгата „Ритми от сърцето“, ще завърша с финала й: „А, колкото до общото, което ни свързва: нека си протегнем ръка и кажем задружно „Да живей България и райският й кът, наречен през вековете Велбъжд, Пауталия и Кюстендил.“ Това звучи смело и е основание за обич помежду ни, обич – без решетки и грим.“



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"