Гостите показват своята сръчност и бързина в такива състезания като теглене на въже, скачане в чували, ходене на кокили, обръщане на палачинка в тава. Всички победители получават Орден на Слънцето, а най-добрият главната награда – жив петел.

Накрая се провежда ритуално изгаряне на чучелото на Масленица с всичко лошо и всеки може да се пречисти, като скочи през огъня.

В Русия през цялата седмица се ходи на гости и се иска прошка, посещават се близки и роднини. А неделята е ден за взаимно опрощение.

Повече за този прекрасен обичай:

Краят на зимата. Дните стават по-светли, небето – по-синьо, а слънцето – по-ярко.
По това време в Русия се чества един от най-веселите, най-пищните и най-народни празници – Масленица. Сред народа я наричат „честная”, „широкая”, което в превод на български език означава „богата”, а често и казват и „весела”.
Масленица е стар обичай, запазил се още от езически времена. Празнува се през последната седмица преди Великите пости и условно разделя народния календар на два сезона – зима и пролет. Свързва се с това, че народът изпраща досадилата зима и посреща дългоочакваната пролет.
Всички дни от празничната седмица имат свои имена. Понеделник е „посрещане”. Вторник – „заиграване”. Сряда носи името „лакомница”. Четвъртък е най-голямото веселие, в петък се почитат тъщите. Събота се нарича „седянка на зълвите”, а неделята има най-много имена: изпращане, прощаване, ден за прошка.
Цялата седмица е преизпълнена с радост и веселие. Организират се всенародни забавления (развлечения), на площадите се слагат люлки, строят се улични театри, подредени са маси, отрупани с лакомства. Народът се стреми да се повесели от душа, защото идват дни на пости и въздържание.
Масленица за руснаците е като карнавалът за италианците – дори и първоначалният смисъл на празниците е един и същ. В превод от италиански „карнавал (carne – vale ) означава „телешко – довиждане”, а старото наименование на Масленица е „мясопуст”, т.е „без месо”, тъй като през тази седмица се забранява яденето на месо.
Както без торта няма рожден ден, така и без палачинки няма Масленица. Те са основното ястие и дори имат ритуално значение – кръгли, горещи, румени – те са символ на слънцето и предвещават благополучие в семейството и добра реколта през годината.
Да не забравяме, че Масленица не може и без традиционните състезания. Организират се разнообразни конкурси като дърпане на въже, ръкопашен бой, ходене с кокили, надпяване с „частушки” и много други.
Нито един човек, видял руската Масленица с очите си, не може да остане равнодушен към този грандиозен празник.
За кулминация на Масленица се смята изгарянето на сламено чучело – символ на зимата. Около него се танцува, пее и след като изгори, се прескача за здраве.
Тръгва си Масленица, а заедно с нея и зимата. Отива си под звуците на капчуците. Пролетта встъпва в своите права.