Този стар и интересен обичай се среща само тук

Атанасовден в санданското село Враня се чества с курбан, предшестван от един стар и интересен обичай, който (по наши проучвания) се среща само тук. Няма друга традиция, която да съдържа толкова народна мъдрост, поуки и благотворителност. Да накараш богатия да проси тикви, производителя винар да купува вино, гостите от града да наддават за везеница сухи чушки, търговецът на зърно да проси кило боб е доста поучително, а когато парите се събират в картонена кутия и отиват в църквата, основният замисъл на обичая се оформя и за непосветените става ясно, че иде реч за милосърдие и благотворителност.
Църквата "Св.Атанасий" е построена през XVIII век, по турско време, което личи още от входната врата. Вместо да тръгнат нагоре, стъпалата на храма се спускат на метър и половина - два под земята. Така нашите предци са заобиколили султанските заповеди и са постигнали необходимата за величието на един християнски храм височина на подкуполното пространство. Дори и в този мразовит ден църквата ни посреща приветливо с вечнозеления почти 10 метров кипарис в двора, със скромните ковани пейчици, покрити с домашни черги, с уютния навес със строени в редица маси, покрити с шарени покривки и деветдесет и девет годишния дядо със зачервен от студа или гъстото мелнишко вино нос.

В ранното мъгливо утро край учудващо зелената морава до портата, където само цъфналите кокичета подсказват, че е януари, кипи оживена работа. От прясно нарязаните късове месо се вдига гъста пара. На буйния огън ври огромен казан, а забързани, пременени с престилки баби режат подправки и зеленчуци за богатия курбан в чест на светеца, осмелил се да се провикне и прогони зимата.

И днес, както през много предишни години, силният звън на камбаната ще огласи по обяд селото, за да предизвика истинска суматоха от бързащи с канчета и тенжери старци, подканени от празничните звуци към горещия казан с ароматния мирис на прясно месо и сухи чушки. И така година след година...

Всичко започва на предишният ден – Антоновден. Кметът на селото  събира актива на св. Атанасий, състоящ се предимно от здрави селски жени, произвели през годината благата в хамбарите и хвърля чоп, като определя на кой от участниците какво се полага да проси. И така на смрачаване към специално подготвен за целта склад се струпват каруци с „просия” – месо, боб, вино, тикви, буркани, брашно, олио, сусам, фъстъци, боза и какво ли не още (кой от кое най-много е произвел). Всички те ще бъдат изложени на търг на площада на селото в събота, след Атанасов ден и същите тези хора заедно с гости от други села, от града, общински съветници и другоселски кметове ще наддават оживено и ще купуват собствената си продукция, а който не вярва, ще се убеди във филма ни, как кметът „спечели” връзка чушки за 70 лева. И всичко това на ползу роду. Осигурени са пари за млада нераждала крава (юница) за следващия Атанасовден, останалите ще помогнат за събора на селото, за поддръжка на църквата. „Откакто съм кмет се събират не по-малко от 1200- 1500 лева”, споделя кметът.
А ако се огледаме за порутените къщи наоколо и за почти натуралното стопанство, в което са принудени да живеят тези хора, това са много, много пари. Могат да бъдат и повече, ако опазим този обичай на морала ни. Да дойдем тук в събота след Атанасовден, да си спечелим боза и фъстъци, или на Антоновден да изпросим малко брашно за търга. Да впрегнем сили в натоварената с берекет каруца. Тогава на Св. Атанасий можем да слезем по стъпалата на храма и да запалим свещица за здраве, а който е станал участник в обичая, ще сръбне и от вкусния курбан на празника. И съвет от мен – водете си шофьор, виното е невероятно и като качество, и като количество.

/Източник balkanite.net/