Навършиха се 149 години от рождението на академик Йордан Иванов

Неговото име носи Регионален исторически музей - Кюстендил

На 6 януари т.г. се навършиха 149 години от рождението на големия български учен академик Йордан Иванов, чието име носи Регионален исторически музей – Кюстендил от 1992 г., припомят от музея.Той е един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901), на Българския археологически институт (1920) и член-учредител на Македонския научен институт. Роден е в Кюстендил през 1872 г. (според някои изследователи е роден на 25 декември 1870 г.) Развива широка научна дейност в областта на литературната история и фолклорна етнография и езикознание, история и археология, епиграфика и палеография. Откривател е на зографския текст на Паисиевата “История славянобългарска” и го издава в отделна книга през 1914 г.
Акад.Йордан Иванов е първият, който предприема системни археологически проучвания в региона на Кюстендил. Това става през 1904-1906 г., когато прави разкопки при Кадин мост в с.Невестино в търсене на града на Юстиниан I (527-565 г.) Юстиниана Прима (Първа Юстиниана). Според него той се намира в този район, тъй като вярва, че тук е родното място на императора (около с.Таваличево). Градът е важен административен и военен център през VI век. В църковно отношение е архиепископия, правоприемник на която се явява Охридската българска архиепископия. Общовъзприето становище е, че Юстиниана Прима е разположен в Поморавието (Сърбия), на 7 км от Лебане и на 30 км от Лесковац.
При Кадин мост акад.Йордан Иванов открива основи на римска вила от I-IV в. на площ от 10 дка, надгробни могили, останки от средновековна църква, колективна находка от домонетни форми от VIII-VII в. пр.Хр., златни, сребърни и бронзови антики, средновековни и късно средновековни монети. През 1908-1912 г. предприема разкопки на хълма Хисарлъка в Кюстендил, където е разположена късноантична и средновековна крепост от времето на античния град Пауталия и на средновековния Велбъжд. Резултатите от проучванията си обобщава в "Кюстендилският Хисарлък и неговите старини". Крепостта е описана подробно, както и намерените археологически находки – част от мозайка, оброчни плочки, жертвеници, каменни надписи и други предмети от гръцки, римски, византийски и старобългарски произход. Този труд служи за основа на по-нататъшните археологически издирвания на Пауталия и Велбъжд.
Находки от времето на древните градове, наследник на които е днешният Кюстендил, както и такива от по-ранни епохи, са експонирани е Археологическата експозиция в зала „Асклепий“, намираща се в двора на музея (бул."България" 55). Тя е отворена за посетители всеки ден от 9:30 до 17:00 ч., съобщават от музея.