Гаванкаджийството е занаят за изработване на дървени съдове – нощви, гаванки, кутели, паници, соленици, бъклици, чутури, чаши и др. В миналото е бил широко разпространен в Стара планина, Средна гора и Странджа. В някои производствени центрове (Габровско, Троянско, Казанлъшко) се използва водната сила за струговането на изделията. Гаванкаджийските изделия се търгували на Балканския полуостров, Мала Азия и Египет, информират от Общинския исторически музей в Гоце Делчев, чиято експозиция показва интересни образци от този занаят.

Гаванките, наричани още похлупци или захлупци, представляват дървени съдове за носене на храна. Наподобяват дълбока паница, която се затваря с плосък кръгъл капак. Изработват се предимно от буково дърво, на ръка или на струг. Някои гаванки се състоят от две части, които се поставят една над друга, като горната част затваря отвора на долната. Има и малки гаванки, които служат за носене на сол, пипер, чубрица и други подправки. Най-известни били габровските гаванки.