Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият. След него денят започва да нараства, докато се изравни с нощта, което става на пролетното равноденствие. През 2020 г. то се пада днес в 10:02 часа.
Подобно на лятното слънцестоене, и зимното е натоварено с много символика и затова се извършват много езотерични и дори някои християнски ритуали, които имат за корен точно езическите чествания на зимното слънцестоене. Коледа, Ханука – това са все дати в празничния календар, свързани с астрономичното явление. Езическите корени на Коледа могат да се търсят още в раждането на бога-слънце, в контекста на християнството това е Спасителят – Исус Христос. Зимното слънцестоене е нощта, в която мракът, злите сили вземат превес. Затова навсякъде то се чества със запалване на огньове на открито, свещи и фенери – за да се противопоставим на мрака и в душите ни, като не го допускаме между нас и в дома си. Домът се украсява с вечнозелени растения, иглолистни, и както е северноевропейската традиция също – с имел и зеленика. Навсякъде отрупваме с дарове – плодове, ядки и семена, за да призовем плодородието да дойде. Подаръци разменяме и помежду си.
В българската традиция зимното слънцестоене се свързва с Игнажден и както повелява тя – на масата се слагат варива, за да започне зърното да едрее в земята. На този ден се правят пророчества за идната година – по полазника, и започват коледните тържества.