Съединението е собствен подвиг на българския народ

Днес, 6-ти септември, България ще отбележи 135 години от една от най-паметните дати в своята история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това се случва през 1885 г. и редом със създаването на Българската екзархия и обявяването на независимостта през 1908 г.  може да се нареди на върха на най-значимите постижения в историята на народа ни. За разлика от други паметни моменти като Освободителната или Балканските войни, Съединението е собствен подвиг на българския народ, извършен против установеното от Великите сили статукво и без пряката подкрепа на нито една друга страна. В този смисъл датата има силата да се чества като национален празник.

6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на страната. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия.
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър Първи.
Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода.
Съединението определи съдбата на България за векове напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него - от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и включително и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война.
Съединението беше в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско - Преображенското въстание, обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България.
Съединението даде урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние, със своята военна и икономическа мощ определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение.
Но най-важното е, че в резултат на Съединението България стана по-силна политически, икономически и духовно. Гласът на България стана по-силен и нарасна влиянието й при решаването на съдбата на Европа.
Съединението стана, защото българският народ го искаше. И неслучайно Вазов казва, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Честит празник, българи!