Нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата

Симеон Стълпник (Simeon Stylites; гръцки: Συμεών τοῦ Στυλίτου) е известен сред българите още като Симеон орач и Симеон брульо. Според житието му е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни християни. На осемнадесетгодишна възраст постъпва в манастир, след което заживява като отшелник в трудно достъпна планинска пешера. По-късно решава да се изолира напълно от света, като заживява в каменна кула, висока 40 лакти, която сам си построил. Заради това, че живеел на върха ѝ, бил наречен Стълпник. Смята се, че е починал на 103-годишна възраст.

Със Симеоновден започва стопанската Нова година. На този ден започва бруленето и събирането на орехите.

В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. А в ранното утро на Симеоновден се замесват обредни пити, парчета от които се слагат в храната на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.

Коли се курбан (петле или кокошка), който заедно с питата орачите си носят на нивата. Остатъците се закопават в земята.

Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието.