В България името Петър е четвърто по разпространение след Иван, Георги и Димитър

Като лични мъжки и женски имена, а и във всевъзможните им производни, имената на библейските Равноапостоли Петър и Павел са планетарно застъпени в именната система на християнските народи.
Всъщност, рождените имена и на двамата апостоли са били други. Христос прекръстил родилия се Симон на Петър, от старогръцкото „Петрос“ – камък, като символ на основополагащия камък на духа и делото, върху който да се въздигне Христовата църква. А роденият първоначално с името Савел, бил прекръстен от Спасителя на Павел и също бил посочен за апостол на Христовата църква.
Статистическите данни сочат, че в България името Петър е четвърто по разпространение след Иван, Георги и Димитър. А предпочитанията към Павел и производните му, са на 11 място. Сиреч, днес празнуват 308246 българи и българки! Петър, Петре, Перо, Пешо, Пети, Пеце, Пеко, Пенчо, Пеньо, Петьо, Пейо… Петра, Петрана, Петранка, Петралифа, Петя, Пепа, Пена, Пенка… Павел, Павлин, Павле, Павльо, Павлина, Павла, Павлета…
Освен светското и делничното, денят на Равноапостолите Петър и Павел има и своето свято и духовно измерение. Изцяло българско, днес патронен празник имат общо 9038 действащи и недействащи православни и католически Божи домове. И средновековни, и съвременни. От скромни параклиси през просторни храмове до магнетични манастири. А много от храмовите празници са и общоселищни празници за населените места, чиито небесни закрилници са Светите Петър и Павел. От нововъздигнатия параклис в национално неизвестното благоевградско село Обел през храма Свети Петър и Павел в световно известната стара столица Велики Преслав, та до прочутия Петропавловски манастир в землището на старопрестолното Триградие – Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец…
Освен това, из цялата страна общо 61 поселения – квартали, села и градове имат Петроправловски корен в имената си. От столичния квартал „Павлово“, през пиринското селце Петрово и подгорското Камена, та до градовете Петрич, Павел баня и Павликени. Те етимологично също се нареждат сред днешните именници…
Имен ден на селище?! Къде се е чуло и видяло такова чудо, ли? Не, не е чудо, а един чудесен празник, който днес все още „прохожда“ – от северозападното селце Каменно поле, та до столичния квартал „Илинден“.
Но от тук-там засега до масовото разпространение и устойчивата традиция, разстоянието във времето е кратко!  Достатъчно е да го има усещането за заедност, за общност, което поражда и общностния импулс за общо отпразнуване…
/Автор - Димитър Тренчев, историк и фолклорист/