На времето само на Яновден дядо Георги Смилянов е подкарвал тази песен-молитва

В българското ни землище между баладичната Беласица и орендата Огражден името на днешния ден е Яновден…
На времето само на Яновден гласовитият певец и мъдър разказвач от родното ми село Коларово дядо Георги Смилянов, светла му памет, редеше една ритуална песенна поема. А защо я пееше само на Яновден ли? Защото е провиждал повелята на предците, че песента не е само думи, не е само мелодия! Песента е и молитва! „И никак не иде на Никулден да се пее „Свети Георги коня си ковеше…“ – кратичко, но невъзразимо нареждаше сладкодумният старец. И пак подкарваше:
„Слънце седи на планина,
Ой, Свети Яно, бре Свети Яно,
Морно седи, не огрева,
Ой, Свети Яно, бре Свети Яно,
Слънце средилето чека.
Ой, Свети Яно, бре Свети Яно,
Слънце седи, Яно чека,
Ой, Свети Яно, бре Свети Яно,
Слънце игра на Яновден
Ой, Свети Яно, бре Свети Яно,
Свети Яно милно гледа
Ой, Свети Яно, бре Свети Яно….“
Ето така, едва след като Свети Яно е вдъхнал целебна мощ и на последната земна тревичка, едва след като е омагьосал в жива вода росата, спрялото своя ход Слънце доизгрява докрай и заиграва своя вечен триумфален танц.  
Авторът - фолклористът и историк Димитър Тренчев, изказва сърдечната си благодарност на бъдещата педагожка Маргарита Евгениева Атанасова, отзивчиво и сполучливо превъплътила се в образа на яновденска билкарка от петричкото село Коларово.