На 24 юни църквата празнува раждането на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, заемащ особено място в кръга християнски светци. Той не само кръщава Иисус Христос във водите на река Йордан, на него е отредено "да върви пред лицето на Господа, да подготви неговите пътища, да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смътна".

         В традиционната народна култура 24 юни е известен като Еньовден и отбелязва средата на лятото. Смята се, че на този ден слънцето изгрява много рано, изкъпано в "жива вода", преобръща се три пъти и се връща назад. Достигнало вече своя връх, то започва да губи силата си и поема по пътя надолу, обръщайки се към зимата. Старите хора казват: "Свети Еньо намята девет клашника (кожуха) и отива на бял кон за сняг".

С Еньовден се свързват най-късата нощ и най-дългия ден през годината, т.е. лятното слънцестоене.

         Според традицията, на този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевия диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина, ще боледува. 

         Характерният момент в Еньовденската обредност, свързан с календарното положение на празника, е традицията да се берат билки. Берат се 77 билки  и половина -по една за всяка болест и половинка за нелечимата. Времето е точно фиксирано – от първи петли до изгрева на слънцето, защото се вярва, че това е времето, когато те притежават най-силни лечебни качества, докато росата не е паднала. Билките се берат от възрастни жени, при пълно мълчание и задължително се сушат на сянка. С тях, откъснати в деня на слънчевото обръщане към зима, се "обръща" и болестта. От билките се сплита еньоски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве.

         Освен магията на билките и зеленината, на Еньовден особено търсена е и магията на водата. Млади и стари се търкалят в росни ливади, къпят се в извори и реки, там, където преди тях се е окъпало и слънцето. Според народните вярвания всички болести на Еньовден се къпят в "жива вода" и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита.

         За Еньовден е характерен обичая "напяване на пръстен и еньовска китка", чрез който момите гадаят за близка или по-далечна женитба, за какъв момък ще се омъжат и какъв ще им е късмета през годината.      

         Друг обичай, свързан с еньовденската обредност е магическото мамене на плодовитостта. Трудно би се намерило селище по българските земи, в което да няма трайни спомени за обсебване на чужда реколта с магия от бродници-житомамници. Според народните вярвания, плодовитостта може да бъде открадната с магия от магьосници на Еньовден и използвана за собствени нужди. Обект на посегателство са нивите и посевите, градините и бостаните, плодни дървета и всичко що дава плод, млякото, раждаемостта на стадата и на отделни животни, меда от кошерите, коприната на бубите.

         В различни краища на страната ни са познати различни ритуали за мамене на плодородието. Според един от тях бродницата отивала на чуждата нива и изпълнявала особен танц, съпроводен със съответните заклинания. В резултат на това класовете се "покланяли". Само "царят на нивата"оставал прав. Тогава бродницата го откъсвала и занасяла в своята нива или харман. Вярвало се е, че с царя си тръгва и плодородието. Обраната нива залинявала, а нейната – избуявала. Затова през тази нощ стопаните отивали на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от посегателство е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана.

         В обичайното право бродничеството се смятало за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарвала гола през селището "щото всички да и видят срама". Обикновено, след това тя сама напускала селото, макар никой изрично да не я е гонил.

         На Еньовден имен ден имат Енчо, Еньо, Яна, Яне, Биляна, Ивет, Ивета, Деница, Янита и техните производни. И тъй като Еньовден се свързва с лечението и лекарствата, на 24 юни честитим и професионалния празник на всички магистър-фармацевти.

Честито на празнуващите!

Изготвил: Д-р Миглена Петкова, етнограф, заместник-директор на РИМ - Велико Търново