Тя е архитектурен паметник от епохата на Възраждането

Емфиеджиевата къща е архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Построена е през 1874 г. и е принадлежала на Христо Лазов Казанджията, първомайстор от кюстендилския еснаф и виден радетел на българската църковна община в града. Разположена е в центъра на старата кюстендилска махала "Лозенец" (Баглък), която е била населявана предимно от заможни българи-родолюбци. След реставрацията й по проект на архитект Васил Слокоски е приспособена за музей, където е поместена музейната експозиция "Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 началото на 20 век", показваща наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града: голям представителен салон с възрожденски мебели за посрещане на гости; спално помещение; кухня с трапезария и малък салон за следобедни гостувания. В дневната е камината, която е отоплявала и малкия салон за гости. На огнището в кухнята са изложени автентични съдове изработени от бай Христо Казанджията - котел, гюм за вода, джезве за кафе и хаван с чукало.
Къщата има и своето историческо значение за града. В две от стаите, където се е помещавал щаба на руския отряд, освободил града на 29 януари 1878 г. от османците, експозицията пресъздава работната атмосфера на неговите военноначалници - генерал-майор Майендорф, полковник Ертел и подполковник Задерновски.
Архитектурният ансамбъл на Емфиеджиева къща има П-образен план, в две части - жилищна и стопанска, към които има съответни дворни пространства оградени с масивни каменни зидове. Сградата е едноетажна с полувкопани зимници. Жилищният тракт е симетрична възрожденска къща - пловдивски тип.

Източник: РИМ - Кюстендил