Само краставиците и доматите имат спад от началото на кризата

На месечна база цените през май показват леки колебания нагоре, но като цяло се задържат на същите нива, достигнати през април. Изключения се наблюдават при плодовете и зеленчуците, като сезонният фактор остава основният двигател за нарастване на цените им.
Това показва прочуване на КНСБ, изготвено от Института за социални и синдикални изследвания за динамиката на цените на 31 хранителни и нехранителни стоки в 26 областни центрове.
В сравнение с ценовите нива преди извънредното положение (базата е 1 март 2020 г.) се наблюдава нарастване на всички наблюдавани стоки, като единствено при краставиците и доматите има спад.
Значително по-драстично нарастване се наблюдава при следните групи:
1. Плодове – в групата през последните два месеци се отчита последователно нарастване. В периода март - май кумулативният ръст достига до 32,5% при ябълки; при лимони до 46,2%, портокали до 25%. Причината за нарастването е сезонният фактор, но този ускорен тренд не излиза извън обичайните параметри.
2. Зеленчуци – при зеленчуците тенденциите са разнопосочни и се обуславят също от сезонния характер на продуктите. Спад се отчита при доматите с 3,5% спрямо началото на март, както и при краставиците – спадът е с 15,2%. На другия полюс е джиндифилът с рекордния ръст от 100,7%, следван от ръста на цените на чесъна с 46,1%, на морковите с 27,7%. През май цените на джинжифила и на чесъна се задържат на същите нива от април, когато достигнаха рекордно високи стойности без достатъчно обоснована аргументация за това нарастване.
3. При останалите хранителни стоки се наблюдават леки колебания нагоре. По-отчетливо е нарастването на цените при захарта с 10,1%, риба ”Скумрия” с 8,6%, свинското месо с 5,3%.
4. При нехранителните стоки през месец май трендът се задържа на месечна база, но в сравнение с периода преди кризата нарастване е рекордно за антибактериалния гел с около 2,5 пъти, белина с 3,5%, мокри кърпи с 11,1%. Тези продукти в период на медицинска криза са с повишено потребление и цените им се задържат на високи нива, като антибактериалният гел достигна цени от 44 лв., при 18 лв. от началото на кризата. Това поставя в затруднено положение нискодоходните домакинства с оглед спазване на противоепидемичните правила и те стават по-силно уязвими при разпространение на коронавирус.
Общият извод от проведеното през май проучване показва задържане на цените спрямо нивата на предходния месец, които при някои стоки достигнаха рекордно високи стойности. През последните месеци сме свидетели на криза, при която доходите драстично намаляват и нарастват социалните неравенства. Държавните политики са недостатъчни, за да се ограничи нарастването на безработицата, при това след 2-3 месеца е възможна втора вълна на безработица и още по-драстично спадане на доходите и на покупателната способност на населението.

При тези условия всяко увеличение на цените на стоки от първа необходимост води до свиване на потребление и намаление на оборотите на търговските мрежи. Следвайки тази корелация,  очакванията на КНСБ са за стабилизиране на цените, най-вече под въздействие на летния сезон и свитото потребление. Безспорно това зависи и от редица външни фактори като продължителността на световната криза, международните борсови цени, логистиката и т.н.
През последните месеци ИССИ на КНСБ проведе последователно проучвания за идентифициране промяната на цените на жизненоважни стоки и услуги в периода преди и от началото на медицинската криза. Най-голямото разходно перо е храната, която отнема средно 30% от семейния бюджет. В условия на намаляване на доходите тежестта на разходите за храна нараства, при това осезаемо, ако е съпроводено с ръст на цените на стоки от първа необходимост. Това води до ограничаване на потреблението на домакинствата и до увеличаване риска от бедност и социално изключване. Затова ИССИ на КНСБ си постави задача да проследи динамиката на цените на 31 хранителни и нехранителни стоки, като изведе онези, на които цените най-драстично нарастват в условия на криза, при това неаргументирано.
Получените данни са осреднени на национално ниво и дават представа за настъпилите изменения. Периодът на наблюдение е първо число за месеците март, април и май. Проучването не е представително.