Плевенският регион е богат на лечебни растения, тук се срещат над 200 вида билки

Както много от открития по света, така и лечебните свойства на растенията са изнамерени от човека случайно.

В миналото изборът за храна на хората се е свеждал до възможностите за улавяне на дивеч и риба, и набиране на диви плодове.

По-късно човекът задоволява своят глад като сам облагородява, опитомява, отглежда и развъжда животински видове и растения. През този път на еволюция той забелязва ползата от приемът им като храни и отвари, и методи за разкрасяване. Народа нарича тези растения „билки“. Названието им идва от старобългарската дума „биле“, затова и народните лечители се наричали „билери“. Според българските обичаи и традиции билките се берат на Гергьовден и Еньовден. Вярва се, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила.

Плевенският регион е богат на лечебни растения, тук се срещат над 200 вида билки. Най-известните от тях са бял равнец, конски кестен, камшик, медицинска ружа, пелин, зайча сянка, лудо биле, парички, синап, овчарска торбичка, копривка, метличина, змийско мляко, повет, момина сълза, дрян, леска, смрадлика, червен и черен глог, татул, ралица, горска ягода, кокиче и блатно кокиче, кукуряк, хмел, жълт кантарион, лайка, риган, див божур, самодивска трева, сладка папрат, черен бъз, мащерка, липа, подбел, дилянка и мн. др.

Някои от тях растат по слънчеви и сухи тревисти места, край пътища, гори и ливади, втори предпочитат каменисти, предимно варовикови склонове, а други растат край влажни, долове, сенчести гори, крайречни и мочурливи места, край потоци и по поречието на реките Вит, Искър, Осъм, Дунав и островите му. През годините гороцвета, медицинската ружа, черния глог, блатното кокичце и дилянката са застрашени от изчезване.   

Сред цялото това съцветие има растения, които се отглеждат за декорация на алеи, градини и паркове. Има и други, които се срещат като плевели в посевите и зеленчуковите градини. Не малко от тези видове растат свободно и в парк „Кайлъка“.

През 70-те години на миналият век в Плевенския регион има няколко защитени обекта с лечебни растения, които са обявени и за природни забележителности. Това са находищата: „ЧЕШМАТА“ край с. Байкал, „ЛЪГЪТ-ДРЪМКАТА“ край с. Божурица, „ПАЛАЗА“ край      с. Коиловци, „КИСЕЛЕЦ“ край с. Кулина вода, „ЧОЛАШКИ ОРМАН“ край с. Оряховица и „ПЛАВАЛА“ край Никопол.

За да се използват с лечебна цел е важно да се знае, че определени растения имат много силно действие върху организма на човека и дори могат да бъдат отровни за него. Затова на едни от тях се берат върховете, на втори листа, цветовете и цветните кошнички, на трети коренищата, младите зелени дръжки и клони, а на други кората, плодовете и семената. От значение е също точните месец и дни, през които могат да се берат билките, като в България сезонът за това е обширен, от месец март до ноември.

Скоро е Гергьовден, един от най-големите пролетни празници, тогава честваме денят на Свети Георги Победоносец като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. На този ден във всяка къща се приготвя празнична трапеза, включваща печено агнешко месо и погача.

В този край на България, за овкусяване на агнешкото месо се добавя „бабина душица“. Билката се събира и суши по време на цъфтеж. Освен като подправка в кулинарията се използва и като лечебно растение в медицината. Вариантите за употребата на билката са и под формата на запарки, извлеци, напитки, сиропи и тинктури. Лечебните й свойства са: антисептични, противовъзпалителни и болкоуспокояващи...

Да, много от откритията по света са изнамерени от човека случайно.

Но, дали всичко случайно се е случило случайно?

Използвани материали: Ф. № 1031 – Окръжен съвет на Научно-техническите съюзи – Плевен, опис № 6, архивна единица № 4

Aвтор:

Маринела Йорданова

Началник на отдел „Държавен архив“ – Плевен