Приоритет на журито ще бъде за най-голямо "Еко гаро”

Тази година (Сирни заговезни или Прощална неделя, Прошка) е днес, 1-ви март - неделя. Всяка година на Сирни заговезни, Прощалната неделя преди Великия пост, в Белица се палят огньове „гаро”. Подготовката за „гарото” е емоционална, преминаваща в трескава надпревара за организиране и натрупване на най-голяма клада „гаро” от хвойна в най-високите части на кварталите в града. Обикновено подготовката трае няколко дни преди „прощалната неделя”, в която се включват най-младите и най-яките мъже. През деня на Сирни Заговезни младите мъже на Белица разполагат събраната от тях хвойна по квартали, за да ги оформят на големи купи (гарота). Целта е купата да бъде най-голяма и висока. След сутрешната литургия се ходи при  роднини за прошка. Вечерта се палят „гаротата” и осветяват целия град.
Запалването на ”гарото” в Белица е характерен обичай, свързан с вярванията, че колкото е по голям огънят и колкото е по-светло озаряването му, толкова годината ще е защитена от градушки и ще бъде плодородна. С огъня се гони злото, а когато пламъците станат по-малки, младите момци прескачат „гарото”, за да са силни и здрави през годината. Победителите на най-голямата клада емоционално изричат „Нащо гаро, най-големо”.

Приоритет на журито ще бъде за най-голямо „Еко гаро”, както и за гаро по височина и големина. В 16.00 ч. журито най-напред ще посети всеки квартал за оглед и измерване на гарото. В 19.00 ч. журито ще посети кварталите на Белица, където ще връчи наградите на победителите.

На Сирни Заговезни е прието да се извършва и обичаят „амкане“. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости“. „Простено да ти е !“ е задължителният отговор. Затова празникът в Белица се нарича Прошка.