Петльовден е български народен празник, тачен за здраве на момченцата.

По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче. Заклания петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата води началото си от времето на робството. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато еничарите минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано.Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите.