Режисьорът - за себе си, киното и православието

Известният сръбски режисьор Емир Кустурица е на 65. Искаше да направи филм за Сталин с актьора Алексей Балабанов, снимал е с Джони Деп и Моника Белучи, докато нескрито е заявявал, че мрази Холивуд и смята, че чувствата им са взаимни.
В Сърбия създава екоселище. Изпълнява песни по цял свят със своята рок група и желае да прави филми по творбите на великия Достоевски. Награждаван е на филмовите фестивали в Берлин и Кан. През 2005 г. приема православието и е кръстен с имено Неманя. Представяме ви самият Емир Кустурица – неговите мисли за вярата и киното:
Когато бях много малък, мечтаех да бъда част от онези хора, които чистят улиците. Бях впечатлен от големия им камион, от всички механизми, които почистват боклука. Е, и от свободата на тези хора, които работеха  в този бизнес. Трябва да се занимавам с християнско кино – това е моята мисия.
Християнското кино трябва да лекува душите на хората. То трябва да има специално отношение към всеки зрител. Не като към потребител. Необходимо е, след като гледат вашия филм, хората да започнат да се прегръщат, да изпитват щастие, сърдечна радост. Радостта от пълнотата на битието. Това ли е естетическият смисъл на човешкия живот?
Достоевски е един от моите герои. Той е един от онези хора, които вече няма да се родят в света.
Говорете по-бързо, преобличайте се по-често – и всички са доволни. Всеки може да направи филм от бърза смяна на малки парчета.
„Андрей Рубльов“ е най-значимото произведение на киното от всички, които познавам. Има много отлични режисьори, чието умение може да е по-голямо от това на Тарковски: например Стенли Кубрик или Федерико Фелини. Но в никой друг филм няма да намерим нещо по-фундаментално и… човешко.
Днешното кино не е разделено на християнско и нехристиянско, а по-скоро търговско и нетърговско. За мен модернизма е изключително унизително понятие.
Бих искал да попитам тези, които са толкова зависими от червените килими: бихте ли искали да ходите по тях, ако знаете какво се крие зад този символ? В края на краищата това е пътят, който Клитемнестра позволи на Агамемнон да премине след кървавите битки.
Аз съм бунтовник и винаги съм бил на страната на онези, които се борят за своето достойнство и морал.
Всичко, което знам е, че все още мога да правя филми. Мога ли да достигна височините, които вече съм достигнал? Не знам. Вероятно не. Но в моя случай хубавото е, че никога не съм достатъчно щастлив. Винаги търся начин да подобря нещо, да променя нещо.
Да, най-големите филми се произвеждат в Холивуд , но за мен това е кино – гробище. Наистина най-добрите филми се снимат днес в Иран, Русия, понякога в малки страни като Сърбия, където хората все още имат какво да кажат.
Днес фестивалите са по-важни от авторите. И затова ги критикувам. Докато не дойде някой, който е в състояние да направи революция в киното, ние, по-старото поколение, трябва да изразяваме недоволството си.
Аз съм този, който използва славата на режисьор, за да прави други неща. Постигайки слава, се озовах в положението на човек, който трябва сериозно да мисли за себе си.
И никога не съм мислил сериозно за себе си.
Винаги съм се фокусирал върху това, че ми е възможно да правя много неща: да създавам град, село, да пускам музика, да напиша две книги и да завърша третата. Правя много неща едновременно.
Харесвам проекти, които помагат да се промени нещо в живота на хората към по-добро. Като художник трябва да направя хората щастливи. В Христовото учение идеята за милостта, добротата и състраданието, сигурен съм, е най-значимата човешка идея. Целият този капитализъм, той просто изяжда индивидуалността.
В Европа, в Америка сега се снимат много филми. Като цяло има много филми, но не много добри. Може би защото няма цензура. В Русия има режисьори, които харесвам, но съветските са ми по-близки. Искам да кажа, че отдавна не съм гледал филми.
Без филма „Кранове летят“ световното кино не би било толкова богато. Режисьорът, който засне този филм (Михаил Калатозов), също засне един от най-добрите в света – „Аз съм Куба“.
От много време обичам Михаил Лермонтов и когато за първи път прочетох романа му „Героят на нашето време“, разбрах, че този роман се повтаря постоянно в Русия, той винаги е модерен.
Човекът на високите технологии днес е по-предразположен към биологичен, а не духовен живот. Интересуват го само материалните ценности, той е езичник на технологиите. И този езичник се сблъсква днес с божествения човек, за когото е говорил Достоевски.
Винаги съм се чувствал като директор на зоопарк. Животните и природата са моята страст. Както казват учените, ние също сме социални животни и инстинктите ни помагат да общуваме с природата. Това общуване ми дава всички отговори. Виждали ли сте някога човек, който е на път да стане монах? Той е напълно освободен от страха от природата.
На моята възраст нещо друго е страшно – това, което можете да видите в най-новите филми на велики режисьори. Те са безупречни от художествена гледна точка, но безкрайно далеч от живота и от енергията на живота.
Имам много планове, но не съм сигурен в нищо. Киното е толкова сложно. Имам много идеи, но всички те идват отнякъде в пространството, от космоса. Това е много трудно за изпълнение. Така че основният ми проект в момента е засаждането на горски плодове. Имам малка фабрика, в която ще произвеждам био сок.
Източник: foma.ru