Готови ли сте за новогодишните празненства? Сигурно ще хапнете вкусно, ще разрежете баницата с късметите и ще се сурвакате. Все хубави български традиции. А ето и Нова година по света.

В Англия и Америка всички свързват празника с песента "Auld Lang Syne" ("Отминали времена"). Меланхоличната поема е написана от шотландския поет Робърт Бърнс и става популярна през 1796 г. Песента напомня да не забравяме хората, които са имали значение в живота ни. Тя става новогодишна традиция благодарение на канадския музикант Ги Ломбардо, който я чува от шотландски имигранти и я изпълнява с групата си в хотел "Рузвелт" в Ню Йорк през 1929 г. Така се ражда една традиция, която става неразделна част от изпращането на старата година в англоезичния свят.

В Ню Йорк пък гражданите се събират на Таймс скуеър, където в последните секунди на 31-ви декември огромно кълбо се спуска по един пилон. Когато топката "падне", Новата година е дошла и всички се целуват и си разменят благопожелания.

В Япония е обичайно в последния ден от годината домът да се почисти основно. Следват купони, наречени "Бонекай", което се превежда като "Забравете годината". На празненствата японците оставят разногласията зад гърба си и прощават грешките на своите близки, за да започнат новата година начисто.

Един от най-хубавите холандски обичаи също е свързан с пречистването и прошката. По улиците се палят големи огньове, които символично изгарят натрупалите се през годината проблеми и посрещат с веселия си блясък и топлина новата година и чудесните възможности, които тя носи.

По света обаче има и по-шантави новогодишни обичаи.

Веселият народ на Филипините например смята, че ако носи дрехи на цветни точки и яде кръгли плодове на празника, настъпващата година ще бъде весела и плодотворна. В Испания пък празнуващите нагъват шепи гроздови зърна, за да си осигурят късмет през идните 12 месеца.

Шотландският фестивал Хогманай е едновременно красив и опасен. Там мъжете излизат по улиците и въртят над главите си огнени топки, за да отпъдят лошите духове от селата си.

В Панама огънят също е в центъра на празненствата. Там често се горят кукли на популярни личности и политици, вероятно като отдушник на натрупаните през годината лоши чувства към тях.

Колкото и странни да ни се струват някои от тези обичаи, всички те са заредени с оптимизъм и с желание за ново начало.