Коледа се празнува три дни

Коледа е! Християнският свят празнува днес раждането на Исус Христос - Божият син, дошъл на земята, за да изкупи човешките грехове. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея, където често пастирите замръквали с овцете и козите. След като родила своя син, Дева Мария го положила в яслите.
Раждането на Исус Христос полага нов момент в човешката история, поставяйки начало на ново летоброене.
Коледа започва да се превръща все повече в светски празник. Освен с раждането на Христос, празникът се свързва с размяната на подаръци и Дядо Коледа. Коледната празнична обредност обаче се запазва и до днес в българските домове.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се прелива в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят стопаните им. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и други.
Сутринта всички от семейството празнично облечени отиват на църква, където има празнична рожденска служба.
На Коледа семействата взаимно си гостуват и обикновено тогава се коли прасето, хората почиват, обикалят приятели и роднини и сядат на трапезата за здраве. Според българските народни вярвания още от Бъдни вечер всички в семейството бдят около огъня, тъй като той се смята за магически. На някои места, когато той започне да догаря, се извеждат момчетата навън и около огнището остават само момичетата, за да се раждат само женски животни.
На трапезата на Коледа присъстват обрeдна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Трапезата на Коледа не се вдига цял ден.
На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат повече плод. На някои места стопанинът или малко момче се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява - "Недей, от догодина ще родят". Вярва се, че по този начин дръвчетата се плашат и наистина започват да раждат от следващата година.
Самият Коледен ден показва какво ще бъде времето през годината. Народът казва: "Топла Коледа - нездрава година" и затова се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Вярва се, че ако има скреж по дърветата, през цялата година ще има изобилие.
Хората гадаят каква ще е следващата година и по това Коледа в кой ден от седмицата се пада. Ако Коледа е в понеделник, се смята, че зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни, есента ще е суха, гроздето и виното няма да са много добри. Най-сполучлива ще е годината за властници и управници. Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта - дъждовна, есента ще е суха, а пшеницата и плодовете няма да са много добри. Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта - суха, ще има грозде и вино в изобилие.
Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото - ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят, а плодовете и маслото ще са много. Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, през лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето - в изобилие.
Коледа се празнува три дни. На първия ден - 25 декември, всички с имената Христо и Христина честват именния си ден. На третия ден (27 декември), който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.
Имен ден на 25 декември имат всички, които носят имената Христо, Християн, Християна, Кристина, Радослав и техните производни.