Избрани Новини
Награждават победителите в конкурса "Дърво с корен 2019”
16-12-2019, 09:00
Снимка:bepf-bg.org
Автор:blagoevgrad.utre.bg
Още по Темата:Шествековен дъб от с. Балканци е на финала на конкурса „Дърво с корен 2016”
300-годишен дъб край Злогош е номиниран за конкурса "Дърво с корен"
До любимите секвои над Богослов ще се разходят туристи
Секвоите край Кюстендил са на осмо място в класацията "Европейско дърво на годината"
Церемонията ще се проведе днес
В тазгодишното издание на конкурса бяха номинирани 24 дървета от цялата страна. От тях журито допусна до финала 10 дървета в основната категория „Дърво с корен“ и 3 дървета в допълнителната категория „Вековните дървета говорят“. Историите и снимки на финалистите бяха достъпни за разглеждане на интернет страницата на фондация „ЕкоОбщност”, където през октомври и началото на ноември се проведе онлайн гласуването за определяне на победителите сред тях.
След приключване на обработването на резултатите от гласуването се установи, че съмишлениците на идеята на „Дърво с корен“ са подали общо 3713 валидни гласа за двете категории. От тях 3003 са за десетте дървета, състезаващи се в категорията „Дърво с корен“, а 710 – за трите дървета в категория „Вековните дървета говорят“.
Победителите в десетото юбилейно издание на конкурса за любими дървета ще бъдат официално обявени по време на церемонията по награждаване, която ще се проведе днес в Полски институт в София. На събитието ще стане ясно кое е тазгодишното „Дърво с корен“, кой вековник е спечелил най-много гласове в подкрепа на своята история, както и кой е излъченият от журито „Млад природолюбител“ в допълнителната категория, предназначена за деца от 6 до 14 г.
В категория „Дърво с корен“ за 2019 г. до финалния кръг достигнаха:
Джигуровският чинар, 500 г., в центъра на с.Джигурово, община Сандански
Черен бор „Лирата на Орфей”, 100 г., на екопътека „Трите смолянски езера“, община Смолян
Чинар, 400 г., в центъра на с.Годешево, община Сатовча, област Благоевград
Липа, 110 г., в двора на Регионален исторически музей – Търговище
Дъб, 500 г., в центъра на с.Ново село, община В.Търново
Черница, 150 г., в двора на детска градина „Мечо Пух“, база с.Кормянско, община Севлиево
Чимшир, 200 г., в двора на жилищен блок в Казанлък
Бук, неизвестна възраст, местност Карамандра, Шипченска планина
Скравенският дъб, 500 г., в двора на манастир „Св.Николай“, с.Скравена, община Ботевград
Бей чинар, 500 г., гр.Гоце Делчев
В категория „Вековните дървета говорят“ журито допусна до финала:
Бряст на 250 г., местност Белият мост край с.Радомирци, община Червен бряг, област Плевен
Чимшир на 200 г. в двора на жилищен блок в Казанлък
Бей чинар на 500 г. в гр. Гоце Делчев
Любопитното тази година за финалистите е, че всички са вековници, както и че са представители на различни, достигащи по-голяма възраст дървета. Сред тях има чинари, цер, бук, дъб, черница, липа, бряст, черен бор, както и изключително рядко срещащото се днес в дворовете на къщите чимширено дърво. Всички те ни напомнят какво красиво зелено богатство ни заобикаля и колко важно и отговорно е да се грижим за него, за да могат и поколенията след нас да се насладят на присъствието му. Това е и целта на конкурса „Дърво с корен“ – да докосне сърцата ни с историческите или лични истории, които дърветата съхраняват и пренасят във времето за нас, превръщайки се в неделима част от нашия живот и в частица от чувството ни за принадлежност към народ, природа и история.
Такива истории разказват и дърветата, претенденти за титлата в тазгодишния конкурс. Като 150-годишната черница в севлиевското село Кормянско, растяща заедно с многобройната челяд в дома на трима братя с прякор Алишите, сред чиито наследници има много учители и творци. Като 110-годишната липа в двора на Регионалния исторически музей в Търговище, чиято сграда е известна като „Славейково училище“, тъй като в нея е учителствал Петко Рачов Славейков, по чиято идея е направено и вътрешното разположение на школото. Като 500-годишния дъб във великотърновското Ново село – памет и символ на населеното място, разположено в склоновете на Балкана – един устоял на годините и времето мълчалив свидетел на създаването на селото. Своята по-съвременна история носи и 200-годишният чимшир в Казанлък, който днес обединява хората от близките блокове около каузата да съхранят средата си и запазят зелените пространства и самия чимшир от плановете за градско развитие и застрояване.
Топ Новини