Отличието бе присъдено на учения от Министерството на труда и социалната политика

Проф. Венелин Терзиев е един от най-разпознаваемите учени в чужбина и редовен професор в Националния военен университет „Васил Левски във Велико Търново и Русенски университет „Ангел Кънчев“. За мащабната изследователска дейност, която развива, той бе удостоен с престижно отличие от Министерството на труда и социалната политика. Ведомството връчи за поредна година годишните национални награди за социални иновации. Основната цел на форума е да насърчи научните разработки в подкрепа на социалната икономика и социалното предприемачество и да повиши видимостта и ролята на социалните предприятия, които осигуряват възможност за социално включване и заетост на хора от уязвимите групи.

В церемонията участваха заместник- министрите на труда и социалната политика Султанка Петрова, Зорница Русинова и Лазар Лазаров, представители на всички държавни институции, имащи отношение, както общините и социалните организации от различен тип.

„Социалната иновация, която предложихме в настоящия конкурс е свързана с политиките и инструменти за социално развитие.Проблемите на социалното развитие са широко обсъждани и коментирани, но в голяма част от случаите са онази плоскост на по-скоро партийната оценка на определени функционери, социолози или неспециалисти. Експертното отношение към проблематиката е оставено на по-заден план или то се отразява в далеч по-малко или несъществена част от публиката. Свързването на социалната тематика сме свикнали да приемаме  и обсъждаме единствено и само, като отношение или въздействие, което трябва да осигурим или реализираме към група от хора, които се нуждаят от помощ. В по-дълбокия смисъл на думата „социални политики“ трябва да го разглеждаме, като поведение на индивида в общественото развитие или по-общо казано – неговото удовлетворяване в максимална степен на неговите потребности и желания“, коментира проф.Венелин Терзиев.

Ученият допълва, че познанията в тази област са натрупани в продължение на десетки години, анализирани и дори детайлно обсъдени, но те са толкова разнопосочни и бързо променящи се, че винаги се нуждаят от промяна или усъвършенстване.

„Търсенето на правилни, обективни и относително подходящи  подходи за решаване на конкретните проблеми и постигането на специфичните цели е предизвикателство, което социалните политики преследват в днешното ни битие. Оценката на същите трябва да бъде достатъчно обективна и вярна, за да може тези, които ги създават, управляват и осъществяват за могат да предприемат съответните коригиращи действие, които неминуемо се налагат.

В последните години на активни политически и икономически трансформации сме свидетели на подобни чести и не винаги особено рационални решения в тази посока. Те обикновено носят характера на задоволяване на конкретни политически нужди, за потушаване на конкретен социален проблем или казус, и в далеч по-малко случая комплексното му решаване. Направили сме опит за обобщаване на идеи, свързани със социалната политика като съвкупност от специфични дейности, които целят да регулират социалните отношения между различни по своето социално положение субекти. Създадената научна теория търси елементите на приложен характер за да подпомогне социалното развитие и да разработи и адаптирани научноприложни модели за повишаване ефективността на социалното подпомагане, насочени към развитие и усъвършенстване на социалната политика, социалните предприятия и подготовката на специалисти по социални дейности чрез продължаващо професионално обучение“, казва още проф.Терзиев.

По думите му за първи път е разработена иновативна научна теория за създаване на система за измерване на социалната ефективност на социалната работа, включваща критерии за оценка на качеството и количествени показатели, които могат успешно да бъдат приложени в практиката.

„Изследвани са освен теоретични, също и проблеми с практически характер, като: социалните предприятия като модел за ефективно социално подпомагане и социално развитие. По-конкретно са определени стратегическите рамки за тяхната практическа реализация и направленията на подкрепа за усъвършенстване и е разработен модел за социална икономика в страната с ключова роля на държавата за популяризиране, насърчаване и подпомагане въвеждането на успешни практики на социални предприятия в борбата със социалното изключване, включително и на основата на доброволчески дейности, развивани в рамките на гражданското общество. Системата за продължаващо професионално обучение в България е използвана като инструмент за социално развитие», разяснява изтъкнатият изследовател.

Професорът подчертава, че са изведени най-адекватните форми за продължаващо професионално обучение в социалната сфера и е предложена методология за приложение на продължаващото професионално обучение на базата на концепцията „учене през целия живот“. Подготовката и професионалната квалификация на специалистите по социални дейности е изведена като възможност за преодоляване на определени липси в тази посока. Направен е статистически анализ на потребностите от последващо професионално обучение на специалистите, предоставящи социални услуги, и на негова основа са очертани проблемните области, предпоставките и възможностите за подобряване на кадровия потенциал на системата за социално подпомагане чрез системите на продължаващото професионално обучение.

Разработен е модел на система за подготовка и професионална квалификация на специалисти по социални дейности в България чрез продължаващо професионално обучение, като са предложени стъпките за внедряване на модела и са очертани очакваните ползи от неговото прилагане.

„Това предложение, доколкото прави връзка с добрите световни практики, които могат да послужат като идеи и отправни точки за много други социални иновации както в институционален контекст, така и като предприемачески инициативи.Тук се очертава както системата като цяло, така и мястото в нея на отделните групи заинтересовани страни, включително и на настоящите и бъдещите социални предприемачи, както и средствата и инструментите, с които могат да бъдат подпомогнати“, категоричен е проф.Терзиев.

Той подчертава, че на основата на предложените модели за развитие и усъвършенстване на социалната политика са разработени практически инструменти, като: модели на социална програми; социални технологии (разработени и апробирани за България); системи за оценка на социалните програми и критериални системи с определени измерими показатели; разработена Магистърска програма по Социално предприемачество; програма за по учебна дисциплина „Социално програмиране“ в Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов и др.

Според проф.Венелин Терзиев приносът от тези разработки е значителен и то в множество направления.

„Те могат да бъдат дефинирани и обобщени в няколко напавления. Налице са доказателствени факти за приноси от теоретичен характер, а именно: допълване и прецизиране на основни понятия и класификации в областта на социалното програмиране; разкриване на значими връзки, зависимости и фактори влияещи върху неговата реализация; убедителни научни обобщения в подкрепа на разработване на социалните политики и развитие на тяхната ефективност.

Концептуално е обогатена и доразвита в теоретичен план проблематиката на социалното програмиране и свързаните с него резултати- социалните политики, като акцентът е поставен върху връзката им с развитието на човешкия фактор и усъвършенстването на пазара на труда.

Направени са научни анализи, обосновани от поведението на факторите, влияещи върху формирането на социалната политика, които чрез развитието на стратегически приоритети я превръщат в основен механизъм от работата на икономическата система.

На базата на направен критичен анализ на процеса на социална адаптация и на неговата концептуална същност е изграден теоретичен модел за успешна реализация на човешките ресурси в динамично променящата се среда.

На основата на научнотеоретичен анализ на концептуалните основи на социалното развитие, социалните проблеми на гражданското общество и социалните политики, тяхната еволюция и съвременните им измерения са изведени нови научнотеоретични постановки, дефиниращи социалното развитие и социалната политика. Направен е сравнителен и критичен анализ на водещите автори, анализ на добрите европейски и световни практики в областта на социалната политика и сигурност, опита и традициите в България, на чийто основи са изведени принципите на социалната политика“, обобщава проф.Терзиев.

Ученият е категоричен, че е дообогатена и доразвита теорията за социалната работа като процес. Направен е икономически анализ в ретроспективен план на световните тенденции и тези в страната, които налагат необходимостта от развитие на социалната работа, дефинирани са понятията „институализация“, „идентификация“ и „интернационализация на социалната работа“. На основата на научнотеоретичен и приложен анализ са дообогатени понятията „социална държава“, „социална сигурност“, „социална защита“, „социални помощи“, „социални услуги“, „социално обезпечаване“, „социално осигуряване“ и „система за социално подпомагане“.

Предложени са нови научни постановки към понятията „социална икономика“, „социално предприятие“ и „социално предприемачество“, като е развита научноприложна теория за постигане на устойчивост на социалните предприятия в страната. Анализиран е Европейският социален модел и неговият принос за развитие на социалната икономика.

Анализирана е структурата на системата за социално подпомагане, организацията на дейностите по социална защита на уязвимите групи в България. Дефинирана е професията „социален работник“, изведени са профилът и квалификацията на социалния работник във връзка с обезпечаването на системата за социално подпомагане със специалисти.

Направени са изследвания в научен и научноприложен аспект и е доразвита и дообогатена теорията за продължаващото професионално обучение като инструмент за социално развитие. Анализирани са основните тенденции и влияещи фактори в Европа, свързани с приложението на един от основните инструменти на социалното развитие - продължаващото професионално обучение, осигуряването на качество и методологическите основи на неговото развитие.

„Добавената социална стойност за всички заинтересовани страни е те да са свързани с възможности за подобряване функционирането на системата за социални политики в съответствие със съвременните европейски и световни тенденции и нейното ресурсно осигуряване с акцент на човешките ресурси. За изграждане на ефективни междуинституционални връзки и приложение на качествено нови подходи и форми на социален диалог за образователни и социални политики и устойчиво социално развитие; прилагане на иновативни мерки, чрез които да се развият нови подходи и модели за справяне с бедността и социалното изключване, вкл. по примера на социалното предприемачество, както и нови инструменти, чрез които да се допълни провежданата към момента държавна политика за социална подкрепа в контекста на приоритетите за приобщаващ, интелигентен и устойчив растеж; модернизиране и преустройване на системата за образование и професионално обучение през призмата на „ученето през целия живот“ и повишаването на „пригодността за заетост“ в съответствие с динамичните процеси в съвременния свят и изискванията на пазара на труда; предложен е подход за анализ на резултата (ефективността) на социалната политика. Предложен е подход и методика за създаване на активна социална програма, тълкувана като инструмент за активна социална политика; предложен е процесен модел, оптимизиращ възприемането на рационалното начало при формирането на управленски решения при създаването на ефективна социална политика; разработени са методически подходи и съответни алгоритми за успешно адаптиране към пазара на труда на лица, освободени от военна служба“, изтъква проф.Терзиев.

Той споделя, че е изключително мотивиран да работи в тази сфера.

„Обикновено усилията, които се влагат са доста по-вече, отколкото от страни изглежда. Ние все още подценяваме разработките в социалните науки и ги причисляваме към категорията на по несериозните неща. Това мое усещане се затвърждава все по-вече, но то не ни помага да преодолеем натрупаните различия, негативни последици от много процеси и събития, както и това да правим всичко това в следствие на един добър и задълбочен анализ. Ние отговаряме на възникналите предизвикателства спонтанно или моментно. Това няма да реши натрупаните проблеми и да постави обществото ни в такава форма на развитие, която да отговори по-максимално добър начин на очакванията на участниците в този процес.

Липсата на достатъчна грамотност, компетентност и достатъчна експертиза са една част от натрупаните проблеми, но и достатъчно визия за развитието на тези процеси е другото, което трябва да следва при съгласувано реализиране на националните и европейските политики.       

         Ако ме питате за „попътния вятър“ и „препъни камъните“ – то за първото твърдения са по-скоро свързани с личното желание и убеждение, че трябва да търсим новото, различното и правилното решение, а за второто – се намираме в среда, която е доста агресивна и дори недостатъчно подготвена да приеми този начин на работа и осъществяване на идеи. Или казано по-друг начин прътовете в колелото са достатъчно много, но порастващите борчета са достатъчно привлекателни за ад влагаме още и още повече усилия в тази посока.

         Учените, които се занимават с подобна проблематика са все по-малко, а може би всичко е следствие от това, че все по-рядко тяхното мнение намира адекватно отражение в реалните действия“, казва проф.Терзиев.

Ученият, който изнася десетки пленарни доклади и лекции в чужбина, получи високо признание и извън България,

         „Всичко има доста просто и дори елементарно обяснение, което съм усетил и почувствал по свой собствен начин. Академичната общност реагира като в ситуация на пълна самодостатъчност. В по-голяма част от случаите академичното реализиране е пряко свързано с административното развитие. Липсата на второто обикновено е провал за съответния индивид на първото. В голямата си част нашите идеи и разработки, изследвания и предложения се предлагат на вътрешния ни публикационен пазар от научни или други издания. Те не могат да бъдат представяне по един добър начин в чуждите научни издания. Това представлява определена степен затваряне на науката и научните изследвания в мащабите на един регион или в най-добрия случай на страната ни. Оценката или обратната връзка е доста по-необективна и дори некачествена, поради относително малкия обем на случващото се у нас.

         Чуждите научни издания с определен авторите (т.н. реферирани издания) публикуват с известни уточнения по-качествени разработки, които достигат до определен по-широк кръг от ползватели. Всичко това има и съответните финансови измерения, които трябва да бъдат ясно и точно отбелязани. Независимо от разнопосочните мнения в тази посока утвърждаването на всичко онова което правим би следвало да търси и намирана място, както у нас, така и на световния научен пазар.

         Дали сме малка или голяма държава в този ред на мисли е трудно да се каже, но безспорен е факта, че доста малко учени са канени на чужди международни форуми или институции, като изключим финансирания по определени проекти от двустранен и европейски характер“, споделя проф.Венелин Терзиев.

Той смята, че промяната на философията на процесите трябва да е, както в начина на финансиране, така и в самата реализация. Количествените измерители не винаги са достатъчно полезни за да решат определена задача, особено в социална наука.

„Търсенето и намирането на най-високата ни експертиза в тази посока е задължително и трябва да ес направи възможно най-скоро и най-бързо. В противен случай „забързването“ на социалните процеси ще си остане недостижима, а очакванията все по-големи и все по-незадоволени“, подчертава в заключение проф.Венелин Терзиев.

Той бе номиниран за наградата на социалното министерство от  проф.Бранко Сотиров – Декан на Машиннотехнологичен факултет на Университета в Русе.

„Искрено се зарадвах и по човешки развълнувах от факта, че моят колега и член на Машинно-технологичния факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев” професор Венелин Терзиев бе удостоен с престижната Годишна национална награда за социална иновация (в подкрепа на социалната икономика). Фактът, че тази награда идва приблизително една година, след като Русенският университет бе класиран от Министерството на образованието и науката на първо място за научноизследователска дейност за 2018 год. в професионално направление „Социални, стопански и правни науки“, не е случаен. Защото решаваща заслуга за тази оценка има именно проф. Терзиев. Радостта ми произтича и от удовлетворението, че Министерство на труда и социалната политика е забелязало и оценило този факт, отдавайки дължимото на един учен, станал пословичен с неуморната си, продуктивна и същевременно новаторска дейност. Добре е известно, че социалните дейности са една от опорите на устойчивото развитие, а иновациите в тази област – постижения, които на фона на проблеми като бедност, социално неравенство, социално подпомагане и продължаващо професионално обучение носят потенциала на мащабен обществен коректив със сериозна проекция в бъдещето. Убеден съм, че днес професор Терзиев получи втората си награда за значимите си постижения, зaщото първата бе онова невидимо, но много същностно вътрешно удовлетворение на учения от постигнатото на интелектуалното поле.  Наградата, която му бе връчена, показва още, че този път нечии усилия и безспорни постиженията са забелязани и оценени, създавайки допълнителна мотивация на изследователя да продължи своята трудна за описание и оценка дейност.

Вярвам, че проф. Терзиев няма да спре да търси и открива бродове и нови възможности на социалните политики, умно и настойчиво, често самотен и по-често неразбиран. Ще продължи да прави онова, което той може най-добре и това ще означава, че сред нас все още живеят и работят хора, който умеят да виждат и достигат до там, където повечето хора дори не смеят да погледнат и в мечтите си“, сподели проф.Сотиров.