Българската православна църква чества паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани.

Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Свети Петър.
В българския Народен календар този ден се празнува като: Андреювден, Андрея, Ендрин, Едрей, Ъдрей, Дрейовден, Едревдън, Мечкинден-с различно име за различните краища на България.
Вярва се, че от днес денят започва да расте ("наедрява") колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно. Ето защо обредната практика в навечерието на този празник повелява да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др. – все варива, за да може гозбата да наедрява.
От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава "високи" (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи.
По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите.
В Югозападна България пък съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.
В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, тъй като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята.

Друга легенда пък гласи, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!"
Още се смята че мечката е главната част от празника и затова се закача до наи-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо на мечка.
Източник : Уикипедия