Експозицията на Регионален исторически музей - Благоевград ще работи до 18 часа

Българите от Горна Джумая (дн.Благоевград) имали щастието да усетят вкуса на свободата, постигната вследствие на Руско-турската война от 1877-1878г., но съвсем за кратко, тъй като клаузите на Берлинския договор ги върнали отново под османско владичество. Въпреки това населението не склонило глава, а копнежът за независимост не затихнал с годините, напротив - колкото повече минавало времето,толкова по-тежко било бремето на независимия народ.
С манифест на цар Фердиданд на 5 октомври 1912г. България обявила война на Османската империя и още същия ден армията предприела широкомащабни военни действия по цялото протежение на границата. В 5ч. сутринта изгърмял първият български топ при Кочериновските възвишения, известявайки атаката на българската армия. По струмското направление била дислоцирана 7-ма пехотна Рилска дивизия. Освобождаването на Горна Джумая било планирано да се извърши от трета бригада, която имала за цел разполагането по линията с.Грамада - с.Делвино.
В боевете за превземане на града помогнали и джумайските патриоти-революционери, които образували доброволчески отряд. Важни сражения са водили Делвинската чета и четата на Михаил Бучински, с което са препречили пътя на турския аскер, идващ от с.Бистрица към града.
В следобедните часове на 5 октомври османските войски и администрация започнали да напускат града. По-смелите гражданите се събрали в двора на църквата „Въведение Богородично“, където камбаната започнала да бие непрекъснато. Оттук те се отправили да посрещнат дългоочакваните освободители. Срещата се състояла на рида над старата минерална баня. Гражданите приветствали с неописуема радост освободителите си – българските войски от трета бригада на VII рилска дивизия, начело с командир генерал Спас Георгиев. На следващия ден градът бил изцяло освободен, а османския гарнизон отстъпил към Кресненското дефиле.
Така на 5 октомври 1912г., първият ден от Балканската война, Горна Джумая се освободила завинаги от вековното владичество. Българите от Пиринския край трябвало да чакат 34 години след освобождението на Княжество България, за да бъдат присъединени към границите на своето отечество, но все пак получили бленуваната свобода. /РИМ - Благоевград/