Българският класик Елин Пелин е отново в репертоара на благоевградския театър

Днес от 19.00 часа на голяма сцена Драматичен театър „Никола Вапцаров” -  Благоевград ще представи спектакъла "Под манастирската лоза" по Елин Пелин.
"Под манастирската лоза" се поставя за първи път на сцена като самостойно театрално произведение. Цикълът от разкази на Елин Пелин е изключително популярен и отделни части от него са били включвани в най-различни спектакли през годините, но никога досега не е поставян на сцена като цялостно произведение.
Премиерата на спектакъла /20 май 2019/ закри ТФ „Тара-ра-бумбия” – Територия за млад театър, а невероятната игра на актьорите от трупата на театъра и песните, които изпълняват на живо, очароваха публиката.  
Режисьор е Калин Ангелов. Неговите спектакли винаги са били на фокус именно заради интересните похвати на работа. Той завършва „Театрална режисура” в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов” - София през 2005 в класа на проф.Пламен Марков. От 2007 година и понастоящем е щатен асистент по „Актьорство за драматичен театър” в академията. През периода 2005 - 2007 г. е асистент по „Актьорство за драматичен театър” в екипа на проф.Пламен Марков, а през 2007 -  2008 г. е асистент и в Югозападен университет "Неофит Рилски” - Благоевград в екипа на проф.Димитрина Гюрова.
Сценографията и костюмите са поверени на Никола Налбантов, който от години работи в екип с Калин Ангелов, музиката на Мартин Каров.
В ролите ще видим актьорите Аладин Алиибрахим, Албена Чобанова, Александър Митев, Кънчо Кънев, Мариана Бонева, Мартин Лазаревски, Пепа Манева и Андраш Кончалиев.
Сборникът „Под манастирската лоза” е израз на мъдрата и жизнелюбива философия на Елин Пелин – най-своеобразното и най-дълго създаваното произведение на автора: първият разказ е създаден в 1909 г., последният – в 1934 г., целият сборник е публикуван 1936 г. (разказите се създават в период от 25 години). Елин Пелин нарича цикъла „творбата на моя живот”. Цикълът интерпретира сложността на категориите добро и зло: грях и праведност, природно и етично, материално и духовно, сакрално и профанно, красиво и грозно.
Цикълът „Под манастирската лоза” обобщава най-важните, най- устойчивите възгледи от творческия мироглед на българският класик. Те са подсказани още чрез метафоричния смисъл на заглавната формула. „Манастирска” се свързва с пространството на манастира като духовна обител, християнско култово обиталище, отдалечено от светския живот – на чисто и спокойно място, подходящо за пречистване.
„Лозата” е един от най-древните образи на благополучието в живота, свърза се с живота, плод на живота и на оплодителната му сила. Образът на лозата обединява две противоположни свои значения. От една страна, тя присъства с езическото си значение да е свещеното дърво на старогръцкия бог Дионис – еликсир на боговете в античните митологии, най-ярък символ на физическото, хедонистичното живеене, на всички земни изкушения и съблазни. В християнството лозата е божествено дърво от райската градина, тя е сакралност, защото се отъждествява с образа на Христос и символизира невинната Христова кръв чрез смисъла на виното като причастие.