Избрани Новини

12.09.2009: Ето как Детелин Далаклиев стъпи на световния връх (Видео)

Точно преди 10 години плевенчанинът сгази кубинец и руснак по пътя към световното злато

На 12 септември се навършват точно 10 години от един от най-великите мигове в българския спорт. Миг, който остава завинаги в историята.

Към днешна дата Детелин Далаклиев продължава да е последният българин, който е ставал световен шампион по бокс. Плевенчанинът завоюва безапелационно трофея в Милано през 2009 г., като във всичките си мачове позволява на съперниците си да му вземат само 5 точки. По време на надпреварата в категория до 54 кг в Италия 26-годишният тогава Детелин побеждава Виет Куон Тран от Виетнам, Андрю Шелби от Уелс, Мехмед Топчакан от Турция, Тулашбой Дунарьов от Узбекистан, Янакиел Аларкон от Куба, а на финала надделява над руснака Едуард Абзалимов.

Kaк протича решаващият сблъсък за титлата? Боксьорът разказва за тези моменти в книгата "Никога не се предавай: Историята на Детелин Далаклиев". Plevenutre.bg ексклузивно ви представя този откъс:

"След мача с Аларкон си отидох в хотела да почивам. За мое нещастие кръстът отново се обаждаше. Посветих се цяла вечер на масажи и инжекции с надеждата и убеждението, че болката няма да ме спре в най­важния момент. Вечерта ме посети и Марин Димитров, за да ме надъха и да ми обясни пред какво съм изправен. Не, че имах нужда. Бях пределно наясно със ситуацията. „Ей, момче, утре е денят. Това, което си го направил сега, не е нищо. Не си ли първи, си никой.”, бяха точните му думи. И в действителност е така. Помнят се само първите. Все едно да стигнеш до Рим и да не видиш Папата. Мисля, че това си е българска черта, защото дори аз го бях правил преди, като по­малък. Взимаш медал и си казваш: „Аз съм голяма работа”. Този път при мен нямаше подобно примиряване. Щях да гоня докрай целта. А и България нямаше световен шампион от 15 години. За последно Даниел Петров и Серафим Тодоров вдигнаха родния трибагреник на върха в Берлин през 1995 година. Трябваше да дам всичко от себе си и осъзнавах каква отговорност ми се е паднала.

„Излез на ринга и умри! Умри! Покажи, че можеш да го направиш!”, каза ми още Марин Димитров в емоционалната си реч. Вярвах, че ще го направя. И то по най-­трудния начин, срещу трудни съперници и в тежки, нервни мачове. На сутринта минах кантара и право към залата.

Още с влизането видях руснака, легнал на една кушетка му правеха масаж. Йордан Стоянов – Старото се пошегува: „Виж го този, вече се е наплашил.”. Аз не знаех да се засмея ли, какво да правя. Чувствах огромно напрежение. Целият свят те гледа, най­-решителната битка беше това и всичко зависеше от юмруците ми.

Мачът започна. Влагах мисъл във всяка една секунда. Изиграх два перфектни рунда и не знаех защо водя само 2:0. На почивката между втория и третия рунд бях сигурен вече, че няма как да допусна обрат. Треньорите ми говореха, но аз май не бях с тях. После ми казаха, че изражението ми е било на сигурен победител и това е притеснило всички, които са ми стискали палци. Но наистина не виждах как Абзалимов ще ме удари. Точно в такива моменти обаче съперникът е най­опасен, защото няма какво да губи. Започна третият рунд. Стана някаква размяна на удари – 2:1. Руснакът определено събра още повече агресия. Последва нова размяна и резултатът стана 3:2 за мен. 30 секунди преди края удар на Абзалимов отново беше точкуван – 3:3. Оттам нататък само дебнех и изчаках момента да му нанеса много хубав десен за 4:3. Вместо да се дръпна, нанесох още един удар за 5:3. Петър Лесов, който имаше рожден ден, вече беше вдигнал ръцете, оставаше една секунда... Гонгът удари... Победих. Най­-сладката победа. Станах световен шампион!"

Книгата "Никога не се предавай: Историята на Детелин Далаклиев" може да бъде намерена на официалната страница на Детелин Далаклиев във Фейсбук или да бъде поръчана на телефон 0995 91 30 91.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов