Бяха и в гръцкото селище Термес с 65 топли минерални извора

„Екстремните прелести на Родопите“, така нарекохме нашата екскурзия. Програмата беше много амбициозна и екстремална - „Дяволската пътека“ край село Борино, забравеното от бога селце  Кушла, Златоград, Тракийските метеори, познати от местните като Златоградските скали в Гърция, екопътеката „Каньона на водопадите“, съобщи Силвия Михова, секретар на ТД "Осогово" - Кюстендил. И още:.
"Каквото и да каже човек за чудесата и красотите на Родопите, все ще бъде малко. Ходили сме в Родопите многократно за по няколко дни. Опознавали сме нови места и сме се връщали към вече посетени, превърнали се в любими. Пленяващата красота, разнообразните природни особености на Родопите и богатата история отново ни привлече към този край.
Ние, туристите от ТД „Осогово“ - Кюстендил, с огромно нетърпение очаквахме началото на това приключение, а то започна с Дяволската пътека при с.Борино. Макар и екстремна, тя ни даде възможност да опознаем красивото ждрело на река Чатак дере, да се полюбуваме отново на Буйновското ждрело и да посетим панорамната площадка Орлово око. Общата денивелация слизане-качване е над 800 метра, което си е доста сериозно. Пътеката се състои предимно от мостчета и стълби, преминава през тясното ждрело на река Чатак дере и покрай красивите скални и водни форми по неговото протежение – Дяволският скален мост и множество къде скрити, къде по-открити водопади, чудни гледки и места за отдих. От Буйновското ждрело си направихме разходка с джип до панорамната площадка Орлово око. Нощувката ни беше на хижа "Тешел".
В Златоград след кратка разходка, въртяно кафе и прочутата баклава се срещнахме с водача. А водач да ти е Ненко Дедьов от Златоград, човекът, който знае историята и наименованията на почти всички кътчета около родния си град, е попадение точно в десетката. В село Кушла, в което сега живеят не повече от двадесетина човека, ни чакаше местен, който се присъедини към групата. Човекът се казва Алексим и е извор на информация за всяка нива, скала, връх, местност. Пътеката ни вървеше нагоре. В началото преминахме през прословутата за това място „черна пръст” или така нареченото мумио – съвършения лек, който лекува почти всичко. Светилището Божият мост или както местните го наричат - Алахтан кюпрю - е разположено в живописната местност „Пещерите“. От него има гледки към четирите посоки на света. На север е високият връх на скалите, които са наречени Тюлпана. За тях не ни стигна времето. Величието на природата ни прегръщаше и ни даряваше с енергия. Видяхме много пещери и скални гробници. Какво ли нямаше из този скален комплекс – надупчени скали като швейцарско сирене, места като в лунен пейзаж, огромни арки, над които се извисяваха профилите на древните, гробници или места за медитации на жреците, скални глави бдяха като стражи. Чудеса, чудеса, чудеса…
А след приказния поход, долу в селцето гостоприемните домакини ни очакваха с отворени обятия, с усмихнати лица и био продукти.
В село Каялоба посетихме скалният феномен "Слонът". На скалата се преписват чудотворни ефекти. Не пропуснахме и тракийския култов комплекс в Бенковски, природния феномен Крокодила, както и Скалните  костенурки в Кирково.
След закуската с три бусчета отпътувахме в Гърция през ГКТП Златоград – Термес. В селището Термес бликат 65 топли минерални извора с температура 40-55 градуса. Има параклис, джамия, скално светилище на персийския бог Митра. Легендата разказва, че бог Митра забол сабя в скалата и от нея  потекла лековитата вода. В село Котани започна нашето приключение.     Предстоеше ни най-интересната част от екскурзията – разходка около 25 км по дефилето на река Джованска. Мястото е закътано и малко известно. Пътят по долината на реката е много живописен, тя е изпълнена с много вирове, природни джакузита, римски мост. Редки птици гнездят там, а тишината и чистотата на това място вероятно са същите, както преди хиляди години. Кипящата от живот екосистема на реката е приютила стотици видове редки птици, животни и растения. Разходката ни започна по изсечена в скалите живописна пътека. Гледката е незабравима, а такава тишина едва ли сте преживявали на друго място. От високото се насладихме  на незабравими гледки. За чудесен завършък на деня избрахме едно прекрасно кътче за бивак. 

Следващия ден ни очакваше обратният път по дефилето на река Джованска и релакс в  Златоград. Тръгнахме си усмихнати с приповдигнато настроение, като отнесохме с нас частица от тази красота.
Последният ден ни очакваше друго голямо преживяване. В резерват "Сосковчето“ до Смолян се насладихме на екопътеката „Каньона на водопадите“. По малки дървени мостчета по Еленска река се насладихме на хладината на около 50 водопада. Внушителните с размера си са около пет. Най-напред Каскадите – поредица от водопади, чиито води феерично се спускат по скалите и сякаш образуват приказно красив воал. Навсякъде има изградени хубави и стабилни стъпала и парапети. Най-големият водопад, носещ името на митичния певец Орфей, със своята височина от 70 м определено се запечати в съзнанието ни. След него водата сякаш се разделя на множество малки поточета, които напомнят за арфата на Орфей, чиито мелодии са посветени на неговата любима Евридика. Така е наречена и една от панорамните площадки. От тях се виждат високите Перелишки върхове, както и красиви пейзажи, стигащи чак до Гърция. От най-високата площадка се разкрива невероятна гледка към Смолян, който изглежда като точица на фона на цялата родопска красота! Всяка от тях си заслужава и споменът от видяното остави дълбоки следи у нас.
Родопа планина си има своето очарование. Сигурни сме, че всеки от нас откри по нещо ново и сътвори своето лично преживяване тук. Искрено ви съветваме да посетите това вълшебно място – била, върхове, могили и речни долини“ - споделиха туристите от ТД „Осогово“ - Кюстендил, разказа Силвия Михова, секретар на дружеството.